История

Новини	Прием	STANAG 6001 и ALCPT	Конференции	Публикации	Информационен център

История на Военна академия "Г. С. Раковски"

В условията на извършващите се в началото на ХХ век реформи и модернизация на българската войска необходимостта от офицерски кадри с висше образование става особено належаща. Ето защо на 11 декември 1911 г. с доклад до държавния глава цар Фердинанд І военният министър генерал Никифор Никифоров прави аргументирано предложение за основаването на Военна академия. В мотивите си той изтъква, че развитието на военното дело изисква и нашата армия по примера на другите държави "да се постави по пътя на едно по-правилно културно развитие", което налага "учредяването на едно висше военно учебно заведение под названието Военна академия".

На 12 декември 1911 г. докладът за създаването на Военната академия е одобрен от цар Фердинанд І, а след три дена законопроектът е внесен за разглеждане и утвърждаване от Народното събрание. На 1 март 1912 г. той е гласуван от народните представители, на 20 април с.г. с Указ № 26 цар Фердинанд І утвърждава Закона за Военната академия, на 7 май е подпечатан с държавния печат, а с публикуването му на 8 май 1912 г. в "Държавен вестник" нормативният акт влиза в законна сила.

Според Закона Военната академия се създава "за придобиване на висше образование от офицерите от българската войска", а също и с оглед на подготвянето на офицерски кадри за нуждите на Генералния щаб. Предвиденият в документа срок на обучение във Военната академия е 3 години, като броят на приетите в нея слушатели всяка година не трябва да надхвърля 20 души. На 12 юни 1912 г. с Постановление на Министерския съвет са утвърдени първият Правилник на Военната академия, Учебен план и Инструкция за конкурсните изпити, които от 6 юли с.г. влизат в законна сила.

Поради двете балкански войни от 1912–1913 г. откриването на Военната академия се забавя, като това става едва на 4 януари 1915 г. Слушателите обаче не успяват да завършат своето следване, тъй като вследствие на влизането на страната в Първата световна война са изпратени по частите. По силата на Ньойския договор от 1919 г. България се задължава да закрие всички свои военноучебни заведения, включително и Военната академия; остава да съществува единствено Военното училище. Въпреки клаузите на договора през 1922 г. Академията започва своето скрито съществуване и функциониране на територията на Военното училище в София, но под името Преподавателски курс, като така съществува до 1938 г.

През 1931 г., успоредно с изучаваната до този момент в Преподавателския курс генералщабна специалност, започва изучаването на интендантска специалност със същата продължителност на обучение (3 години), вследствие на което в Академията организационно се оформят два самостоятелни отдела – Генералщабен (общ) и Интендантски. Общо до 1944 г. в нея завършват обучението си 16 офицерски випуска, в това число 16 генералщабни и 11 интендантски, като те включват 521 офицери, от които 10 чужденци.

След започването на Втората световна война учебният процес във Военната академия не се прекратява. Независимо че личният състав на учебното заведение не взема участие във войната до есента на 1944 г., мнозина от неговите възпитаници, които по това време вече са генерали, оглавяват българската войска, а през заключителния етап на войната срещу хитлеристка Германия (1944–1945 г.) успешно организират и провеждат нейните операции срещу войските на Вермахта.

От есента на 1945 г., след завръщането на участвалите във войната офицери от слушателския състав, започва нов етап от развитието на Академията.Това е времето на нейното преориентиране, адаптиране и функциониране в коренно различна от предишната обществено-политическа и икономическа обстановка и в условията на световно двуполюсно противопоставяне. Неговото начало е белязано от борбата за овладяване на Академията от комунистическата партия. Това се постига главно чрез провеждане на чистка сред офицерския състав, въвеждане на политически апарат, създаване на отечественофронтовска, младежка и партийна организация и др. Едновременно протича процес на възприемане на съветската военна наука, която се налага като единна за държавите от Варшавския договор.
В годините на студената война се осъществяват значителни организационни и структурни промени, които се изразяват главно в създаване на нови управленски и обучаващи звена, промени в сроковете на обучението, увеличаване на личния състав и др. Основите са поставени от утвърдения през 1951 г. Правилник на ВА "Г. С. Раковски", който утвърждава съществуването на катедри, факултети, академичен курс и осигуряващи звена.
Към края на 50-те години чрез привличането в своя състав на Военнополитическата и Военнотехническата академия ВА "Г. С. Раковски" се превръща в единствен център за подготовка на висококвалифицирани командни, инженерно-технически и политически кадри за оперативно-тактическите звена в българската народна армия. Това усложнява още повече нейната структура, която първоначално включва пет факултета по видовете въоръжени сили и родовете войски. След постепенното й оптимизиране през 70-те и 80-те години Академията се състои от управление, учебно-научни поделения, учебни поделения на слушателите и поделения за материално-техническо осигуряване. Прави впечатление, че обучението през тези години е насочено главно към подготовката на офицерите за управление на частите и съединенията по време на война, а на мирновременните функции и задачи не се обръща достатъчно внимание.
Още в началото на 50-те години започват да се провеждат методически сборове. Пак тогава се въвежда адюнктурата (докторантурата) и се присъждат първите научни звания. Към средата на 70-те години вече всички преподаватели са с висше военно или специално образование, 40 % имат научни степени, а 25 % са с над 15 години стаж.

С учебната и научната си дейност Академията печели авторитет, а ръководството на Министерството на отбраната и Генералния щаб възлагат разработването на части от устави, наставления, ръководства и др. От своя страна Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта й поверяват обучението на част от своите офицерски кадри. От 1967 г. в нея започват да функционират постоянно по няколко специализирани научни съвета, като органи на Висшата атестационна комисия. В различни периоди се обучават военни специалисти от Йемен, Куба, Съветския съюз и Виетнам.

Условията, при които съществува ВА "Г. С. Раковски" в годините на студената война, дават отражение върху нейната структура и изучаваните дисциплини, свиват контактите й в рамките на страните от Варшавския договор, идеологизират учебно-възпитателния процес.Въпреки това тя успява да подготви хиляди висококвалифицирани командни, щабни, военнотехнически и тилови кадри за армията.
През 1989 г. България поема по пътя на демократичните промени. Промените в Академията започват през 1990 г., като първоначално обхващат премахването на партийно-политическите структури и политическия апарат на БКП. Закрити са военнополитическият факултет и партийните организации, едновременно са премахнати политическите и се пристъпва към деидеологизиране на останалите военнопрофесионални и общонаучни дисциплини.
През 90-те години за първи път в страната е регулирано нормативно висшето образование в областта на военното дело. Утвърдени са единни държавни изисквания за получаване на магистърска образователна степен, а 38-ото народно събрание приема "Решение за привеждане на акта за създаване на Военна академия "Г. С. Раковски" в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование". Така ръководството на Академията разполага със законовите основания за преобразуване и реформиране на структурите, задачите, учебното съдържание, техническото и информационното осигуряване на учебния процес.
През 90-те години се осъществяват и структурни промени, а също и промени в броя на обучаемите. За около 10 години броят на слушателите е намален пет пъти, а на академичния състав – три пъти. Едновременно е съкратен и срокът на обучение. В крайна сметка обучаващите се в магистърска степен слушатели са обединени в един факултет, а тези от висшия курс – във Факултет “Национална сигурност и отбрана“. Съкращаването и обединяването на факултети, катедри, отдели и служби, както и привличането в Академията на нови научни звена водят до сегашната структура, която е в значителна степен оптимизирана и създава условия за успешното изпълнение на задачите.


Особено внимание се обръща на учебната документация – учебни програми, учебни планове и квалификационни характеристики. Първото й основно преработване е през 1992–1993 г., като ударението в подготовката на слушателите е поставено върху отбранителните военни действия. Започва и изучаването на бригадно-корпусната тематика. През следващите години поради преминаването към обучение по няколко магистърски специалности учебната документация отново е преработена. В учебния процес се въвеждат нови знания и подходи за решаване проблемите на сигурността и отбраната в условията на променящите се реалности и развиващата се с ускорени темпове наука. Академията внедрява в подготовката на кадрите учебни дисциплини, способстващи за усвояване подходите за опазване на мира и подпомагане на страната или на други държави при бедствия и кризи от невоенен характер. Провеждането на ефективен научен процес е немислимо без съчетаването на образованието и научните изследвания. Научната дейност в Академията сега обхваща научноизследователска, опитно-конструкторска, научноекспертна и научноинформационна работа, както и научни изследвания в областта на обучението и образованието. Възможностите й да провежда научни изследвания се повишиха след привличане в нейния състав на Института за перспективни изследвания за отбраната и Секция "Военноисторически изследвания". Значително се увеличи също книжният й фонд, който с идването на новите библиотеки надхвърли 500 000 екземпляра. Академията разкри собствена страница в Интернет, започна изграждането и на вътрешна информационна мрежа.

През последните 10 години се разшири изключително международното сътрудничество. Сега Военна академия"Г. С. Раковски" поддържа контакти с над 20 сродни академии и колежи. Чрез участието си в работата на Консорциума на военните академии и институтите в областта на отбраната и сигурността преподаватели и изследователи се включиха в редица международни научни проекти, чиято цел е издигане равнището на учебната и научноизследователската дейност, повишаване авторитета на Академията, подпомагане на евро-атлантическата ни интеграция.