РАЙОН НА АКАДЕМИЯТА

В исторически и в архитектурен план обектите в района на Военна академия “Г. С. Раковски” са ценни паметници на културата. Протоколът на Националния институт за паметниците на културата от 18 март 1985 г. декларира нормативно и изброява като такива по-голямата част от сградния фонд, оградата от пушки по бул.”Евлоги Георгиев”, основната алея в парка и езерото. Тези забележителности въплъщават духовността и традицията на българската войска.

Най-внушителен е главният корпус на Военна академия, който е изграден в периода 1888–1894 г. по проект на чешкия архитект Антонин Колар за Военното училище. Сградата е триетажна в неоромански стил и е с типична за военните обекти архитектура. Фасадата наподобява старинна крепост, а погледната в перспектива “птичи поглед”, изобразява буквата “Е” (началната буква от името на княгиня Елеонора), с присъщите на постройките в този стил арковидни прозорци и сводове. Изградени са архитектурни военни мотиви във формата на бойни кули върху корнизите на покрива. През 1934 г. се ремонтира южният флигел (странично крило) на сградата. Тактическият кабинет се превръща в “салон за забави и представления”. В коридора на парадния вход се поставят две големи репродукции: “Атака” от Вешин и “Атака” на Стаматов, концептуално изразяващи тактическата доктрина на Военното училище и на българската войска. На източната стена, под часовника, върху мраморна плоча са изобразени границите на България.

През 2004 г. аула “Г. С. Раковски” бе възстановена в оригиналния си вид с инвестиция на Министерство на отбраната на Република България и с финансовата помощ на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Залата разполага с 120 места и е оборудвана с широкоекранна мултимедия, инфрачервена система за симултанен превод на три езика, съвременна аудио-визуална система и разполага с възможности за изграждане на телемостове в реален мащаб на времето.

Корпусът, в който е монтиран най-старият часовников механизъм във Военна академия, е на името на Елеонора Ройс Кьостриц – втората жена на цар Фердинанд I. Часовникът е изработен от специална сплав, която не се изхабява. Военна академия е храм на блестяща архитектура и уникално градинско аранжиране. Едно от многото й достойнства е в запазването на автентичността на безценния часовников механизъм от времето на цар Фердинанд I. Времето за съжаление е заличило следите от годината на производството, но е известно, че часовникът в кулата над царските зали е австрийски. Това е истински исторически паметник на техническата мисъл, който работи абсолютно точно и отмерва времето на учебните часове повече от сто години. Часовникът над "царските зали" се навива на всеки 24 часа с уред, подобен на манивела. Навива се на три оси. В София има още два часовника, подобни на този. Единият се намира в Търговската гимназия, а другият е в едно училище на днешния булевард "Сливница". Те обаче само наподобяват техническа и визуална конструкция на оригинала, който е във Военна академия.

Другата сграда в неоромански стил – бившето управление на Военното училище и Академията, строена паралелно с главния учебен корпус (днес финансово-административна сграда), е съхранена в автентичния си архитектурен облик.

В подобен стил е и специално построената за Военна академия сграда, която е градена от 1938 до 1942 г. Входът й е подчертан с балконски портик. Автор на проекта е архитект Александър Дубовник. В стилов аспект тя е подобна на учебния корпус. По фасадата са изваяни релефни фигури на старинни воини с мечове. Кулообразните мотиви по корниза и по покрива, както и аркообразните прозорци, създават атмосфера на дисциплина, строгост и войнственост, като се постига необходимата стилова връзка със сградата на архитект Колар.

Решението за построяване на църква на територията на тогавашното Военно училище се взема през 90-те години на ХІХ в., а на 27 декември 1898 г. православният храм е тържествено осветен в присъствието на княз Фердинанд І. На 20 януари 1906 г. на специална церемония княз Фердинанд наименува храма на името на светите архангели (Михаил, Гавраил и Рафаил) и афишира желанието си в нея да се черкуват юнкерите от Военното училище.

През 20-те години на ХХ в. за увековечаване паметта на загиналите във войните от 1912-1918 г. негови възпитаници върху вътрешните стени на църквата по випуски са изписани техните имена.

Църквата функционира като действащ храм до 1946 г. През 2001 г. сградата е възстановена в близък до първоначалния си вид. Предвижда се също подновяването на плочите с имената на загиналите, но сега вече с изписването и на имената на падналите в заключителния етап на Втората световна война български офицери.

Към сградния фонд с културно значение принадлежи и “Манежът”, който е ремонтиран през 1926 г. Днес тази сграда е превърната в спортна зала и носи името на патрона на Военна академия “Георги Стойков Раковски”.

Исторически паметник и изключителна забележителност е уникалната кована ограда от цевите на пушките “Крънка” и “Бердана”, подарени на младата българска войска от Русия след Освободителната война. С тези сто и петдесет хиляди пушки достойно е защитено Съединението на България през 1885 г. За изработването на оградата съществува специален проект, който хармонира с общата архитектура на цялата композиция от ценни паметници на културата.

Изключителна забележителност е паркът на територията на Академията, както и принадлежащото му езеро. Той е създаден през 1906 г., но предисторията му започва с крепостен акт от 13 юли 1895 г.-, в който се посочва, че собственикът Димитър Петров продава на Военното министерство една четвърт от нива в Подуенската махала в размер на 30 уврата (около 30 декара). В края на ХIХ век този район се намира извън пределите на град София и първоначално принадлежи на Военното училище, а по-късно става собственост на Военната академия.

Паркът е проектиран от архитект Фридрих Грюнангер, който е автор на забележителни в архитектурно отношение обществени сгради и частни домове в София (Духовната академия; Синагогата; сградите, в които се помещават Турското посолство и Китайското посолство).

Инициативата за създаването на парка е на полковник Вичо Диков (по-късно генерал-майор) – началник на тогавашното Военно училище. Паркът е изграден в смесен пейзажно-регулярен стил, т.нар. в парковото изкуство “английски стил”, с характерните за него алеи с прави осови линии и свободно следващи терена творчески конструкции. Важен архитектурен елемент е езерото, изпълнено във формата на буквата “Ф” – началната буква в името на цар Фердинанд, на когото е наречен паркът.

През 50-те години на миналия век стопанисването на парка се поема изцяло от Военна академия. Благодарение на вложените усилия се създават компактни дървесни насаждения в живописна хармония с естествения терен и зелени площи с подчертани естетико-художествени качества. Парковите пространства са проектирани на отделни нива, следващи релефа на местността. Днес възрастта на основната част от дърветата е над деветдесет години.

Паркът притежава особена стойност като културно-историческо наследство, допълващо комплекса от сгради. Цялостната композиция създава автентичната обстановка на поредица от исторически събития от дейността на Военното училище, Военната академия и българската войска.

В забележителната архитектурна композиция на Военна академия “Г. С. Раковски” естествено се вписват официалният портал с караулката (КПП) и започващата от него Алея на победите, стълбището с Алеята на началниците на Военното училище, езерото в близост до централния вход и беседката под дърветата.

През 1933 г. пътят от караулката, която също е ценен архитектурен паметник с форма на цилиндрична кула, до Военното училище е превърнат в Алея на победите, състояща се от колонки и железни перила с пушечни цеви и емайлирани надписи с имената и датите на победите на нашата армия. Днес по Алеята на началниците, която е с подновена каменна настилка, от езерото се достига до централната сграда, в която се намират царските зали.

Други паметници, свързани с историята на българската войска, в района на Военна академия са Колоната на випуските на Военното училище и паметникът на Георги Стойков Раковски. Колоната е изработена върху т.нар. Площад на българския офицер и е открита през 1934 г. В основата й са разположени статуи на лъвове, символизиращи силата и храбростта на българските воини. На върха й има пластично изображение на бойни знамена с лъвчета. Те придават архитектурно единство на творческото послание на цялата композиция.

Паметникът на патрона на Военна академия “Георги Стойков Раковски” е изграден през 1967 г. от скулпторката Лиляна Маринова. Тя е автор на множество талантливи произведения в областта на монументалната пластика, познати не само в България, но и в Полша, Унгария и Германия. Съавтор на паметника е К. Сивилов. Поводът за изграждането му е годишнина от създаването на Военна академия, която с Регентски указ № 6 от 5.03.1946 г. приема името Георги Стойков Раковски.