КАРТА

Сражението при Анхиало – 708 г. С малки изключения мирът, сключен от Аспарух през 681 г., продължава няколко десетилетия. През 708 г. византийският император Юстиниан Ринотмет (Безносия), който три години преди това си възвръща престола с помощта на Тервел, потегля на поход срещу България. За да изненада българите, той изпраща част от войските си по суша (конницата), а друга по море. За сборен пункт е определен районът на Анхиалската крепост.

Опитът на Юстиниан да съсредоточи войските си бързо и скрито не сполучва. Уведомен своевременно, Тервел взема необходимите мерки. По височините северозападно от Анхиало прабългарите и славянските отряди преграждат здраво проходите, които водят към вътрешността на страната. Съгледвачите следят всяко действие на противника, без да издават своето присъствие. Когато част от войската на Юстиниан напуска укрепения лагер и тръгва да събира фураж за добитъка без нужната охрана, конницата на прабългарите, следвана от славянската пехота, нанася удар и ги разгромява. Овладян е лагерът на византийците. Остатъците от армията им начело с Юстиниан се спасяват с бягство в Анхиалската крепост. Но славянобългарските отряди обкръжават плътно твърдината. Тяхната настойчивост изплашва Юстиниан и през втората нощ с остатъците от войската си, качена на корабите, се отправя към Цариград.

Хитростта на византийците е разкрита и Тервел, като снема обсадата, повежда войските си на юг. Той прекосява Източна Тракия и стига до Цариград. При този набег са взети много пленници и трофеи, след което, по думите на летописците, прабългари и славяни се завръщат невредими в своите земи. Няколко пъти след това те отново извършват походи до Цариград и най-после през 716 г. е сключен мир с Византия. В него се определят точно границите на българската държава, начинът на търговия, плащането на годишен данък от Византия, въпросите за политическите бегълци и пр.