РАЗГРОМЪТ НА АРАБИТЕ ПРИ ЦАРИГРАД – 718 г.

Разгромът на арабите при Цариград – 718 г. Една година след сключването на мира с България положението на Византия става твърде критично. Арабите, водени от известния пълководец Маслама, с около 1800 кораба обсаждат Цариград по море. На европейския бряг е стоварена 80-хилядна армия, която обхваща плътно града откъм сушата. С настъпването на пролетта на 718 г. натискът на арабите се усилва. Погледът на византийците се обръща на север. Само от България може да дойде реална помощ.

Така на българската войска, която има зад гърба си вече известен боен опит, се налага да воюва с непознат противник. Тервел ясно съзнава опасността от закрепването на арабите на европейския бряг. За него е по-удобно и сигурно да бъде до отслабената Византия, която познава добре, отколкото да има нов и непознат съсед. Затова през лятото на 718 г. повежда славянобългарските отряди и стига близо до Цариград. В станалото сражение нашите войски с внезапен удар разгромяват арабите. „И както казват добре осведомените [българите] – пише византийският историк Теофан Изповедник, – избили 22   000 араби.” Според „Хроника” на Зигеберт „българите избили тридесет хиляди сарацини”. Разгромът на сухопътните войски е една от основните причини арабите да снемат обсадата при Цариград и да се оттеглят. Победата на Тервел над арабите издига още повече авторитета на българската държава и войска.