СРАЖЕНИЕТО ПРИ КРЕПОСТТА МАРКЕЛИ – 792 г.

КАРТА

Сражението при крепостта Маркели – 792 г. Военните събития през VIII в. завършват с войната между Византия и България, изходът от която е решен в сражението при крепостта Маркели, близо до днешния Карнобат.

В началото на юли 792 г. византийският император Константин VI потегля на поход срещу България и достига граничната крепост Маркели. Той спира войските си за почивка, разполага ги в укрепен лагер и започва ремонт на крепостта, която е разрушена. Стратегическата цел на войната далеч не е така голяма, както при Константин V Копроним. Той възнамерява да овладее областта Загоре и да лиши българската държава от удобен район за настъпление, за да се ограничат нейните стремежи на юг.

Хан Кардам, своевременно уведомен за похода, съсредоточава силите си по височините северно от крепостта. По този начин са преградени проходите, водещи към вътрешността на страната. Като следи действията на противника, Кардам решава да устрои засада на византийците с главните си сили. Отделни силни отряди, съставени от конница, насочва към византийския лагер, за да предизвика противника да започне бой. Като отстъпват майсторски, те трябва да го подмамят към мястото на засадата.

Кардам успява да осъществи своя замисъл. Докато трае поправянето на крепостната стена, той предприема няколко нападения над византийския лагер. При едно от тях Константин не се стърпява, извежда войските си и без да построи обичайния боен ред, влиза в бой. В започналите бойни действия прабългарската конница умело демонстрира оттегляне, като увлича главните сили на противника в преследване. Когато византийците навлизат в мястото на засадата, Кардам нанася решителен удар, като ги притиска към близката блатиста местност.

В това сражение византийската армия претърпява пълно поражение. Укрепеният лагер е разгромен и славяни и прабългари залавят целия обоз, императорската палатка и хазната, цялата охрана. Самият Константин VI едва се спасява с бягство. Поражението при Маркели заставя византийците да сключат мирен договор.