ВОЕННО ИЗКУСТВО НА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА В
НАЧАЛОТО И ДО ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА IX ВЕК

Настъпилите промени в обществено-икономическото развитие на страната оказват влияние и върху войската. С течение на времето тя започва да добива характер на армия от ранния период на феодализма. Конницата като основен род войска постепенно отстъпва място на пехотата. В зависимост от въоръжението и снаряжението през IX в. пехотата и конницата в българската войска се делят на лека и тежка. Това делене е свързано и с по-нататъшното развитие и усъвършенстване на занаятите, особено на металодобива и металообработването.

Всичко това дава възможност подготовката на войните през IX в. да става на много по-широка основа. В армията е внедрена модерна за времето си обсадна техника. Показателен пример в това отношение е подготовката на хан Крум за войната му срещу Византия през 814 г. Създадена е невиждана дотогава техника за българската войска. Построени са балисти, тарани, катапулти, машини за разрушаване зъберите на крепостните стени и пр.

Внедряването на такава техника изисква и по-добра подготовка на хората, служещи си с нея. Ето защо вече не се залага само на индивидуалната сръчност на всеки боец. Разчетите, действащи с различни машини, вероятно са постоянни и рядко променят своя състав. Бързото развитие на занаятите води и до появата на нов вид въоръжени сили в българската армия. Създаден е българският военен флот.

Първите известия за строеж на кораби са от началото на IX в. Съществуването им е записано във Фулденските летописи от Айнхард – биографа на Карл Велики, през 827–829 г., когато Омуртаг във войните с франките с войските си, качени на кораби, потегля срещу течението на Дунав и стига до реките Сава и Драва.

Практиката от водените войни с Византия и с различните племена и новата техника довеждат до появата на повече и по-разнообразни форми в тактиката на българската войска. През IX в. нарасналите възможности на армията водят до усъвършенстване на бойното й майсторство. Ако през VII–VIII в. господства засадата, през IX в. бойните действия се водят с еднакъв успех в равнинна и в пресечена местност.

През IX в. нощните действия на българската армия заемат особено място, като техният мащаб нараства извънредно много. Това най-вече проличава в сраженията, които води тя по времето на Крум. На нощни действия са способни само войски с високи морални и бойни качества.

Широкото въвеждане на обсадната техника в българската армия довежда до появата на активната форма на борба за крепостите. Те не се овладяват с продължителна обсада, хитрост и изтощение на населението от глад, а с активно въздействие върху живата сила на противника. С решителен щурм са овладени крепостите Месемврия през 812 г., Одрин през 813 г., Атира, Силиврия и др.

Успешно водените войни през IX в. дават възможност значително да се разширят границите на България. В нейните предели са включени нови области с компактно славянско население. Вливат се нови славянски племена, които дотогава са под гнета на Византия. Това допринася твърде много за увеличаване числеността на българската армия.