ВОЙНАТА НА СИМЕОН ПРЕЗ 894 г.

КАРТА

  Войната на Симеон през 894 г. Първата война на Симеон с Византия започва през есента на 894 г. Повод за това, както сочат византийските летописци, е решението на византийското правителство за преместване на българския пазар от Цариград в Солун и за увеличаване митата на българските стоки. Всъщност причините за войната са много по-дълбоки. Те се коренят в стремежа за надмощие на Балканите и за обединяване на славянското население, останало извън границите на страната.

През 894 г. българската войска нахлува в Източна Тракия и в района на Одрин разгромява напълно византийците, като взема много пленници. В плен попадат и голяма част от отрядите на императорската гвардия. Изкусната византийска дипломация се постарава да компенсира неуспехите на бойното поле. Тя успява да насочи срещу България маджарите, които по това време са между Днепър и долното течение на Дунав.

През 895 г. многобройна маджарска войска е прехвърлена през Дунав с кораби, изпратени от Цариград. През Добруджа маджарите нахлуват в северните райони на страната и започват опустошителни набези. Изпратените срещу тях войски претърпяват пълен неуспех. Симеон е принуден да се затвори в крепостта Дръстър (Силистра), където с мъка отбива дръзките им нападения. По същото време в устието на Дунав стои византийският флот, а към южната граница приближават войските на талантливия пълководец Никифор Фока. При създалата се обстановка Симеон приема единствено правилното решение – да поиска незабавно мир. От негова страна това е умел ход за печелене на време. Когато маджарите се оттеглят, Симеон веднага влиза в съюз с печенезите, съседи на маджарите. Рано през пролетта на 896 г. българи и печенези внезапно нападат маджарите и ги разгромяват.

Като отхвърля опасността от север, през лятото Симеон потегля с войските си срещу Византия. Той среща главните сили на византийците при Булгарофигон (Бабаески). В тях влизат всички теми и отряди на Източната схола (войските, набирани от европейската територия на Византия), командвани от доместика на схолите Лъв Катакалон. В кръвопролитно сражение Симеон успява да разгроми византийците.

Така в края на IX в. приключва още една страница от многовековните отношения между България и Византия, но не и борбата за надмощие, която тепърва навлиза в решителна фаза. В сключения мир Византия отстъпва района между Черно море и Странджа планина, който е присъединен към България.