ВОЙНАТА ПРЕЗ 986 г. — СРАЖЕНИЕТО ПРИ ПРОХОДА ТРАЯНОВИ ВРАТА

КАРТА

Войната през 986 г. – сражението при прохода Траянови врата. През 976 г. комитопулите преминават с войските си в настъпление на широк фронт в Южна Македония и Тесалия. В боеве загиват двама от братята – Давид и Мойсей. Бойните действия продължават няколко години, в резултат на което е овладяна крепостта Лариса и цяла Тесалия е присъединена към България.

Успехите на Самуил на юг предизвикват сериозно безпокойство във Византия, начело на която по това време застава рядко енергичният и способен император и пълководец Василий II. През 986 г. той потегля на поход срещу България с намерението да овладее важния стратегически център Средец. Част от войските си Василий оставя в Пловдив, след което минава през прохода Траянови врата и се спуска в Софийското поле. Когато стига до Средец, императорът разполага войските си в укрепен лагер и обсажда града.

Още когато византийците се насочват към Средец, вероятно Арон уведомява Самуил, който по това време се намира далеч на юг в Тесалия. С бърз марш войските му успяват да изминат разстоянието от Тесалия до Средец за по-малко от 20 денонощия. С пристигането си Самуил се установява в укрепен лагер в района на днешното село Бистрица. Оттам той организира разузнаване и устройва с малки отряди засади на византийските части, тръгнали за фураж из Софийското поле. „Най-напред – пише Лъв Дякон, участник в похода, – когато войниците бяха излезли за сено и фураж от стана, мизите ги нападнаха от засада, извършиха голяма сеч. След това стенобойните и другите машини неприятелите ги изгориха. Ето защо императорът се подготви за път и тръгна с войските си за Константинопол”.

Когато византийските войски потеглят обратно за Пловдив, Самуил с главните си сили се насочва да ги преследва по пътя от Бистрица за Долни и Горни Пасарел и оттам през района на днешния язовир „Искър” навлиза в Ихтиманското поле. Така той изпреварва византийците и им устройва засада в прохода Траянови врата. Когато византийската войска навлиза в мястото на засадата, българите пропускат нейния авангард. При преминаването на главните сили те се спускат по стръмнините и нанасят удари от всички страни. В сражението е избита по-голямата част от византийската армия. Василий II едва успява да се спаси благодарение на гвардията си, която с цената на много жертви осигурява неговото бягство.

Сражението при прохода Траянови врата е един от върховете на българското бойно майсторство и военно изкуство в края на Х в. То съчетава в себе си няколко от типичните случаи на бойни действия на българската армия от този период. Най-напред е предшествано от отбраната на крепост, която се характеризира с висока активност, изразяваща се във внезапни излизания от крепостта за нанасяне на удари.

Високата маневреност на войските и бързината на съсредоточаването са други особености, които предшестват сражението. Непрекъснатото разузнаване и прилагане на успоредно преследване водят до изпреварване на противника.

Умело организираната засада и правилното действие на войските, които насочват главния си удар срещу основното ядро на византийската армия, също са особености, които характеризират сражението при прохода Траянови врата през 986 г.