Въстанието на Петър Делян (1040–1041). През 1040 г. е вдигнато въстание в западните български земи, начело на което застава Петър Делян, внук на цар Самуил. То започва в Белград и обхваща на юг земите до Тесалия, на запад до Драч и Охрид и на изток до Средец. Успехите на въстаниците стресват император Михаил IV, който решава да се справи с тях, като вмъкне свой агент в лагера им. За целта през есента на 1040 г. при Петър Делян в Остров пристига Алусиан, син на Иван-Владислав и внук на Самуиловия брат Арон. След падането на България под византийско робство той е откаран в Цариград, където му е дадена длъжността стратег на провинция.

Петър Делян приема на драго сърце Алусиан, като разчита на големите му военни способности. Той го причислява към най-близките си помощници и го посвещава в плановете си за борба срещу Византийската империя. Скоро след пристигането си Алусиан поема командването на 40-хилядна въстаническа войска и получава задача да овладее Солун.

При обсадата на крепостта Алусиан действа според наставленията на византийците. След неуспешно нападение над Солун той се оттегля, като оставя лагера си без охрана. Византийците нападат българските войски и ги разгромяват. Алусиан отива при Петър Делян и чрез хитрост успява да го ослепи. После поема командването на българската армия и е разбит още при първото сражение. Предателството е извършено докрай. Алусиан избягва при византийците.

През лятото на 1041 г., макар и сляп, Петър Делян отново застава начело на въстаниците, но армията му вече не е така силна. Борбата с въстаниците е оглавена от самия император Михаил IV, който настъпва от Гюмюрджина към Солун. При действията си той особено много разчита на наемните дружини на норвежкия принц Харалд Хардрад. Те нанасят първия удар срещу Петър Делян и възстановяват византийската власт както в Навпактската област, така и в някои други провинции. Срещу лагера на българите при Остров настъпват войските на императора. След упорит бой въстаническата армия на Петър Делян е разбита, той е пленен и откаран в Солун. Започва разгромът на въстанието. Много крепости, освободени от въстаниците, се съпротивяват упорито. Особено мъжествено се сражават значителни въстанически сили под командването на войводата Мануил Ивац, който укрепва пътищата към Битоля и Прилеп. Съпротивата на отделни крепости и градове продължава дълго. Крепостта Бояна край Средец начело с войводата Ботко последна прекратява съпротивата си.

След въстанието на Петър Делян през 1066 г. в Тесалия има нови вълнения. Шест години по-късно в Македония избухва масово въстание с център Скопие, което е оглавено от Георги Войтех. Въстаническите войски освобождават редица градове в Македония. Но постепенно византийците вземат връх и смазват въстанието. Съпротивата обаче продължава. През 1074, 1077, 1079 и 1084 г. избухват нови бунтове в различни краища на България – край Дунав, в Средецко, Пловдивско и пр.