ВЪСТАНИЕТО НА ИВАЙЛО - 1277 Г.

Въстанието на Ивайло от 1277 г. През последната третина на XIII в. атмосферата в България бързо се нажежава и през пролетта на 1277 г. в днешна Добруджа пламват първите искри на борбата. Разгаря се голямо въстание, начело на което застава Ивайло. То постепенно обхваща съседни имения, започва да се разпростира бързо и в други области.

В хода на въстанието Ивайло насочва вниманието си към татарите, чиито войски отново нахлуват в Североизточна България. Срещу тях войските на царя и болярите са безсилни. С успешни действия през лятото на 1277 г. Ивайло не само разгромява татарите, но ги отхвърля далеч зад Дунав. Това, което никой не е в състояние да направи – да излезе на бой с татарите, от които по това време страда цяла Европа, прави Ивайло. По този начин на практика въстаническата армия поема и функциите за отбрана на страната. Преплитането на социалния елемент с борбата срещу чуждите нашественици създава предпоставки за още по-широко развръщане на въстанието.

Неслучайно византийският историк Георги Пахимер пише: „Не се минавал ден, щото броят на неговите привърженици да не се увеличи сравнително с предния и щото той да не се отличи с някой нов подвиг”. Името на Ивайло става синоним на закрилник на народа от вътрешни и чужди завоеватели. Крепостните селяни от цели области се надигат и се присъединяват към неговата дружина. „Повечето българи – продължава Пахимер – ...се присъединяваха към него”.

Справедливият характер на борбата придава на въстаническата армия висок морален дух, който е един от решаващите фактори за нейното военно изкуство. В борбата с различните противници въстаническата армия израства и придобива значителен боен опит. Водена от своя талантлив пълководец Ивайло, тя громи с еднаква сила своите противници В огъня на борбата се изявяват и неговите качества на пълководец от голям мащаб. В своите действия той блестящо съчетава и умело прилага настъплението и отбраната като начин за действие в стратегически и тактически мащаб.

През есента на 1277 г. въстаниците разгромяват войските на Константин Асен, който загива. Тази победа има огромно политическо значение. След новата си победа Ивайло насочва усилията си към овладяване на населените пунктове и крепости, имащи общодържавно стратегическо значение. При тези успехи част от болярите преминават на страната на въстаниците, други продължават съпротивата, а трети побягват във Византия.

Във Византия следят с неотслабващ интерес развитието на въстанието. Там много добре схващат неговата същност, а това плаши византийските феодали. Те бързат да изпратят войски в помощ на българското болярство и замислят да поставят на престола протежето си Иван Асен III. В своите планове те успяват да увлекат и татарите. По това време Ивайло току-що е влязъл в Търново и е провъзгласен за цар. Той не се задържа дълго в столицата. От юг напират византийците, а на север ордите на Касим бег опустошават Добруджа.

Срещу византийците Ивайло преминава към отбрана, а с главните си сили потегля за Добруджа. В редица боеве въстаническите войски отново изтръгват победа над татарите и ги заставят да се оттеглят зад Дунав. „Смелите битки на Ивайло – пише Пахимер – излизаха сполучливи и тия, които се противопоставяха на неговия безреден устрем, не бяха в състояние да издържат. И силни войски се бояха от среща с него, тъй като той се отнасяше сурово с победения”.

Успешно се развиват и отбранителните действия на юг, на рубежа от Тревненския балкан до черноморското крайбрежие, около крепостите, бранещи подстъпите към старопланинските проходи. Там през лятото на 1278 г. дружините на Ивайловите войводи Стан, Куман, Кънчо, Момчил и Дамян водят отбранителни боеве и нанасят редица поражения на войските на византийския император Михаил VIII Палеолог.

През късната есента на 1278 г. обстановката се усложнява. Византийците склоняват татарите и те отново настъпват. Ивайло се насочва срещу тях и с отбранителни действия ги задържа в района на крепостта Дръстър (Силистра). От юг Михаил VIII Палеолог напразно се опитва да пробие майсторски изградената и водена отбрана. След като ангажират въстаниците на два фронта, византийците стоварват десант в района на Варна и без да срещнат сериозна съпротива, достигат Търново, където провизантийски настроените боляри отварят вратите на крепостта. За цар е поставен Иван Асен III. След това те се придвижват на север и овладяват някои крепости между Дунав и Стара планина.

В това време Ивайло успява да се справи с татарите и дори ги привлича за съюзници. През пролетта на 1279 г. той минава в настъпление. Освободени са много крепости и войските се насочват към Търново. За да спаси своите привърженици, Михаил VIII Палеолог изпраща нови войски. През юли в Котленския проход при крепостта Диавена Ивайло разгромява 10-хилядна групировка на стратега Мурин. Само месец след това, на 17 август, е унищожен и 5-хиляден отряд на стратега Априн.

Докато Ивайло води борба с нашествениците, болярството в столицата му изменя и решава да му даде отпор. На мястото на избягалия Иван Асен III то избира за цар болярина Георги Тертер и се сплотява около него за борба срещу Ивайло.

В започналите действия въстаниците претърпяват неуспех. Продължителните борби с византийци, татари и с болярските дружини изтощават силите им. Те нямат повече възможност да продължават борбата с болярството, в чиито ръце са огромни материални ресурси. Ивайло е принуден да търси убежище при своя смъртен враг, татарския хан Ногай, който по време на един пир заповядва той да бъде обезглавен.

Така завършва своя живот водачът на селското въстание, което е кулминационна точка в борбата на българския народ срещу феодалния гнет. Обикновеният селски вожд Ивайло се издига като голям пълководец практик във въоръжената борба. Въстанието, което той оглавява, е първото масово. То е и първото, чийто вожд стига равнището на държавен ръководител.

Като пълководец Ивайло дава пример в нашата военна история за успешно водене на въоръжена борба на три фронта – срещу царя и болярите, срещу войските на Византия и срещу татарите. В българското военно изкуство той оставя забележителни образци за умело прилагане и съчетаване на форми и способи в областта на стратегията и тактиката.