РАННИ ВЪСТАНИЯ ПРЕЗ XV - XVIII ВЕК

Ранни въстания през XV–XVIII век. Освен чрез постоянно действащото хайдушко движение нашият народ води борба за отхвърляне на робството и чрез различни въоръжени акции.

Първият въстанически опит през 1404 г. е оглавен от князете Константин и Фружин, синове на последните български царе Иван Срацимир и Иван Шишман. Те се включват в антиосманския съюз, основан от унгарския крал Сигизмунд с владетелите на Влашко, Сърбия и Босна. В избухналата война на българските дружини се отрежда ролята на ударна сила. Но в християнския съюз избухват противоречия и коалицията се разпада. Оставени сами на себе си, след упорити сражения българските въстаници са разгромени в долината на река Морава.

През XV в. избухват вълнения срещу чуждата власт във Видин, Кюстендил, Щипско, Велеско и др. Българското население активно подпомага походите на полско-унгарския крал Владислав Варненчик и на трансилванския владетел Янош Хунияди през 1443–1444 г. Във войската на влашкия княз Михай Витязул в края на XVI в. като смел командир се издига българинът Баба Новак. Българите подпомагат и австрийските войски през XVII в.

Походите на Михай Витязул към Силистра, Русе, Търново, Враца и други градове вдъхновяват българските борци. В Никопол възниква широко разклонен заговор за борба срещу потисниците. През 1598 г. избухва Първото търновско въстание, ръководено от никополския гражданин Тодор Балина.

През втората половина на XVII в. Османската империя навлиза в упадък. Войските на силните европейски държави Австрия, Русия, Венеция, Испания и Полша й нанасят тежки поражения. През 1683 г. нашествениците са разгромени край стените на Виена. При такава обстановка в Търново през 1686 г. избухва Второто търновско въстание под ръководството на Ростислав Стратимирович. Водят се боеве в Търново, Габровско, Златишко, Софийско, но поради заговорническата тактика и липсата на помощ и това въстание завършва с неуспех.

Най-героичният опит за освобождение през XVII в. е славното Чипровско въстание. Важна заслуга за неговата подготовка има бележитият патриот, католическият архиепископ Петър Парчевич. Десетилетия наред той развива неуморна организаторска и дипломатическа дейност, а делото му остава живо и след неговата смърт. Когато австрийските войски овладяват Белград и проникват на юг през 1688 г., въстанието избухва. В Чипровци и околните селища се създават чети в помощ на австрийските войски, водени от Георги Пеячевич, Лука Андренин, братя Иван и Марин Станиславови и др., които се насочват към Кутловица (дн. Монтана) и освобождават града, а по-късно се укрепяват в Чипровци. Около бунтовното селище се водят едноседмични боеве, а бранителите храбро се сражават за всяка улица и къща.

Османската власт трудно потушава и голямото въстание в района на Крива паланка и Куманово, опит за въстание се прави и във видинския край във връзка с Руско-турската война през 1768–1774 г.

Въстаническите опити през XV–XVIII в. се оглавяват от смели народни синове. Но всички въоръжени опити имат редица общи слабости, което води до тяхното потушаване. Водачите им се осланят на чужда помощ. Те не извършват подготвителна работа сред населението, а въстанията избухват в ограничени райони, което позволява на османската държава, макар и в упадък, да ги потушава поотделно. Независимо от неуспехите ранните въстанически опити са ярък израз на народното непокорство, а едновременно и красноречиво свидетелство за стремежа на българите към свобода.