НАЧАЛО НА ОРГАНИЗИРАНО НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ

След Кримската война (1853–1856) Османската империя постепенно изпада в икономическа зависимост от западните държави, а правителството е принудено да погасява лихвите на множеството външни заеми чрез засилен данъчен гнет. Основната тежест от кризата пада върху поробените народи и преди всичко върху селячеството. Не по-добро е и положението в градовете, където неконкурентното производство на занаятчиите и манифактурната промишленост попада под ударите на евтиния европейски внос. В резултат по-нататъшното икономическо развитие на българските земи се забавя в значителна степен от разлагащия се турски феодализъм, а условията за националнодемократична революция все повече назряват.

При така създадените условия българското общество няма друг път за спасение освен революцията, за която обаче се изисква ясна революционна идеология, както и да се сменят дотогавашните масови, но неорганизирани и стихийни форми на борба.

Родоначалник на организираното революционно движение е великият патриот, идеолог и водач Георги Стойков Раковски (1821–1867). Високо интелигентен, с твърд и волеви характер, той е една от изключителните личности в българската военна история. Талантлив военен теоретик и стратег и пръв идеолог на българското национално освобождение, Раковски определя политическата цел на борбата и начина за нейното постигане чрез организирана въоръжена борба. През 1857 г. пише поемата си „Горски пътник”, в която за първи път поставя задачата за обединяване на силите под единно командване. С вестника си „Дунавски лебед” Раковски поставя началото на българската революционна журналистика.

През 1861 г. в Белград той съставя план за освобождението на България. Според неговите схващания в някоя от съседните свободни страни трябвало да се създаде въоръжена българска сила. Предвиждало се в даден момент тя да навлезе в България и да вдигне народа на масово въстание. Свободата трябвало да се постигне с помощта на съседните държави, а и на Русия и Франция, които да бъдат спечелени за българската кауза.

В Белград Раковски създава военна школа под името Първа българска легия. На неговия призив откликват много български патриоти, сред които са Панайот Хитов, Стефан Караджа, Иван Кулин, Ильо Марков, Васил Левски, Петър Бонев и др. Те всички се учат на революционно майсторство и дисциплина от всепризнатия Георги Раковски.

През 1862 г. конфликтът между Сърбия и Османската империя се изглажда, а престоят на въоръжената българска сила в Сърбия става нежелателен. Огорчен от разтурянето на легията, Раковски се отдава на дипломатическа дейност, като обикаля балканските столици и настоява да се създаде широк антитурски съюз, който да осъществи пълното освобождаване на балканските народи. В Букурещ създава временно българско правителство и закон за народните чети. Смъртта обаче прекъсва неуморната дейност на великия родолюбец.

Дейността на Раковски е титанична и многостранна. Той е първият организатор и ръководител на организираното революционно движение, учител на много видни революционери. Но неговата четническа тактика съдържа и съществен недостатък –предвижда освобождаването на България да се извърши с български сили, но отвън. Раковски оставя на заден план широката предварителна военна, организационна и идейно-политическа подготовка на населението. Всичко това предполага неуспех.

Най-ярко грешките на четническата тактика проличават в разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През юли 1868 г. двамата войводи - верни последователи на Раковски, преминават в България с многобройна, отлично организирана и въоръжена чета. Но населението не е подготвено и не се присъединява към четата. След тежки сражения при Канлъдере, Севлиевско, тежко раненият Стефан Караджа пада в турски ръце. С тридесет четници Хаджи Димитър загива на връх Бузлуджа.

Четата хвърля в уплах цялата Османска империя. Нейната саможертва обаче слага край на четническата тактика, а революционерите започват да търсят по-ефикасни пътища за борба. Пръв сред тях е великият български патриот Васил Левски, организатор и водач на националноосвободителното движение през третата четвърт на XIX век.