Васил Левски – идеология и революционна дейност. Васил Иванов Кунчев е роден в Карлово през 1837 г. в семейството на разорен занаятчия. Детството му преминава в лишения и труд, но Васил израства честен и сърцат, с открит и човечен характер. Първите си стъпки в революционното движение прави в легията на Раковски, където получава прозвището си Левски (Лъвски). През 1868 г. подлага на преоценка революционното минало и стига до извода за погрешността на четническата тактика. Заражда се идеята, че освобождението на отечеството трябва да стане дело на самия народ. С това Левски полага основите на нов етап в развитието на организираното революционно движение.

Изразител на интересите на широките селски и занаятчийски маси, Левски вярва в техните сили и им отрежда ролята на главна движеща сила в националноосвободителната революция. Единственият път за освобождението на България вижда в масовата народна революция, подготвена от вътрешна революционна организация, която ще доведе не само до политическото освобождение на България

Левски се бори за „свята и чиста република”, в която всички граждани и народности ще живеят в демокрация и равноправие. Със своите възгледи издига революционния демократизъм на по-висок етап, а революционнодемократичната му идеология го прави учител на революционните борци.

През 1869 г. Левски се установява в Букурещ. Там се среща с бележития революционен демократ Любен Каравелов, заел мястото на Георги Раковски като водач на българската емиграция.

Роден в заможно копривщенско семейство, той учи в Московския университет, където се запознава с идеите на руските революционни демократи Херцен и Чернишевски. В Русия пише първите си литературни творби. През 1867 г. заминава за Сърбия, където се сближава с прогресивни обществени дейци, проявява се като писател и журналист с ярко изявени революционнодемократични възгледи.

Каравелов отстоява идеята за балканска федерация в една буржоазнодемократична република. По въпроса за революцията допуска и мирни средства в борбата срещу поробителите. Със своите талантливи статии, с целокупното си реалистично творчество и широките си познания Каравелов се издига като уважаван политически водач на революционната емиграция. По тези причини още при първата среща на Левски с Каравелов между двамата се установяват близко разбирателство и дружба. Когато Левски пристига в Букурещ, Каравелов издава вестник „Свобода” – главна печатна трибуна на революционната емиграция. През есента на 1869 г. Левски и Каравелов основават Български революционен централен комитет.