ИЗГРАЖДАНЕТО НА ВЪТРЕШНАТА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ - НОВ ЕТАП НА РЕВОЛЮЦИОННОТО ДВИЖЕНИЕ

Изграждането на Вътрешната революционна организация – нов етап на революционното движение. Левски се залавя с изумителна енергия да създаде широка вътрешна организация в България, която да подготви и оглави освободителната революция. За целта осъществява няколко последователни обиколки на поробеното отечество. Убеден, че освобождението е дело на целия народ, Левски основава широка мрежа от тайни местни комитети. Проявява изключителни физически качества – смелост, сила, пъргавина, издръжливост, и разкрива неизчерпаеми духовни възможности – съобразителност, постоянство, умение да работи с хората. Цялата турска полиция е вдигната на крак за неговото залавяне, а той, преоблечен като селянин, търговец, висш турски офицер, винаги съумява да се промъкне през усилените постове и блокади. За неговата находчивост се носят легенди, които възхищават народа, но силно тревожат властите.

През 1868–1872 г. Левски изгражда революционни комитети в повечето от селата и градовете на България. За Българско привременно правителство определя революционния комитет в Ловеч. В своята дейност Левски създава конспиративна школа, от която се учат и възпитават стотици революционери. Създава тайна комитетска поща, тайна полиция, въвежда псевдоними на комитетските дейци и селища, пароли за различни случаи. Като главна задача на комитетите изтъква военната подготовка на бойците и командирите за предстоящото въстание. Друга важна задача е събирането на пари и материални средства за предстоящата въоръжена изява.

Левски започва сам изграждането на Вътрешната революционна организация, но скоро негови сигурни помощници стават отец Матей Преображенски, Христо Иванов – Големия, бай Иван Арабаджията, русенката баба Тонка Обретенова и десетки други патриоти. Растящата популярност на Апостола, неговите високи морални добродетели и справедливото дело, на което се е посветил, му осигуряват радушен прием в различните среди на българското общество, главно сред селяните, занаятчиите и свързаната с тях народна интелигенция.

През април 1872 г. се провежда общо събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК). То утвърждава новия проектоустав, изработен от Левски, преизбира Любен Каравелов за председател на Комитета и предоставя на Левски неограничени пълномощия за действие в България. Така общото събрание утвърждава ръководната роля на Апостола във Вътрешната революционна организация.

За кратко време тя се разраства значително и дори Левски със своята неизчерпаема енергия вече не може да обхване цялостната й дейност. Затова още през 1871 г. БРЦК му изпраща двама помощници – смелия, но самонадеян и недисциплиниран Димитър Общи и образованият, но лишен от революционен опит Ангел Кънчев. Не след много при опит да бъде арестуван Ангел Кънчев се самоубива. А Димитър Общи, въпреки изричната забрана на Левски да не посяга върху правителствени учреждения, в Арабаконак обира турската поща. Заловен, с цел да сплаши турските следователи, прави необмислени признания.

Започва верига от арести. Турската полиция влиза в дирите и на Левски и през декември великият народен син е заловен в Къкринското ханче. Изправен пред съда в София, той дава пример на мъжествено държане, на революционна твърдост и съобразителност. На 6 февруари 1873 г. (ст.ст.) безсмъртният Апостол на свободата увисва на бесилото. Революционната организация и целият народ понасят тежък удар.

След гибелта на Левски революционното движение изпада в криза. В края на 1874 г. Любен Каравелов спира в. „Независимост”, а в началото на 1875 г. започва да издава сп. „Знание”. Отстъплението от революционните позиции става причина за отстраняването му от БРЦК. Неговият пост е зает от Христо Ботев.