Априлската епопея

След потушаването на Старозагорското въстание в румънския град Гюргево е формиран нов Централен комитет. Страната е разделена на четири революционни окръга начело с главни войводи или апостоли. Апостолите и техните помощници пристигат в определените им райони още в началото на 1876 г. и веднага се залавят за работа. Това са все млади, способни и беззаветно предани на родината си хора, които виждат смисъла на своя живот единствено в борбата за освобождението на България. Те неуморно кръстосват страната, възстановяват революционните комитети и създават нови, набавят оръжие, водят масова пропаганда за необходимостта от въстание, обучават членовете на комитетите във военно дело.

Най-добра е подготовката за въстанието в Панагюрския (IV) и Търновския (I) революционни окръзи. В Панагюрския окръг главен апостол е Панайот Волов, но впоследствие той добро - волно отстъпва водачеството на своя помощник Георги Бенковски, който се налага с неизчерпаемата си енергия, твърд характер, решителност и изключителни организаторски качества. Тук в подготовката на въстанието е въвлечено почти цялото население. Мъжете продават имотите си, за да се снабдят с оръжие, жените шият въстанически дрехи и знамена, пекат сухари и правят фишеци за пушките. Съставени са тайни мобилизационни списъци, начертан е подробен план за действията на въстаниците. На 14/ 26 април 1876 г. В планинската местност Оборище, недалеч от Панагюрище, е свикано Народно събрание, на което присъствуват 56 представители на тайните комитети от окръга и повече от 200 души въоръжена охрана и помощници.

По предложение на Бенковски събранието решава въстанието да бъде обявено на 1 май, но събитията се развиват по-бързо. Турските власти научават за събранието в Оборище и на 20 април изпращат жандарми в Копривщица и Панагюрище, за да арестуват организаторите. Председателят на революционния комитет в Копривщица Тодор Каблешков се укрива и след кратко заседание на комитета се решава въстанието да бъде обявено незабавно. Над смълчаното планинско градче проечават пушечни изстрели. Църковните камбани забиват тревожно, из улиците се появяват въоръжени младежи във въстанически униформи. Въстаниците превземат с щурм полицейското управление и поставят върху него червено-зеленото знаме с извезан разярен лъв н заветните думи: „Свобода или смърт!" Народът ликува. Към Панагюрище препуска на разпенен кон куриер, който носи „кървавото писмо" писмото на копривщенските въстаници до комитета в Панагюрище, върху което е поставен кървав знак.

„Кървавото писмо" предизвиква неописуем ентусиазъм в Панагюрище. Бенковски нарежда да се вдигне незабавно въстание. За броени минути властта преминава в ръцете на въстаниците. Изпратеният за арестуването на революционния комитет турски отряд търси спасение в бягството. Местната учителка Райна Попгеоргиева, наречена от народа Райна княгиня, яхнала на кон, във въстаническо облекло, развява шитото от нея знаме на въстанието. Мало и голямо се събира на площада, за да чуе огнената реч на Бенковски. Създадено е временно правителство начело с видния панагюрски гражданин Павел Бобеков. От столицата на въстание то, Панагюрище, тръгват куриери към всички селища на окръга и към останалите революционни окръзи, за да съобщят дългоочакваната новина и призоват към незабавно въстание. Сам Бенковски начело на конен отряд от 200 души, наречен „Хвърковатата чета", обикаля селата, вдъхновява, окуражава, организира.

Пожарът на въстанието обхваща почти всички селища на окръга без двата големи града Пловдив и Пазарджик, в които има многобройни турски гарнизони. Въстаниците се бият храбро, но силите са неравни. Срещу техните остарели пушки и самоделни топчета от черешови дървета се възправя цялата имперска мощ. Едно след друго въстаналите селища падат под напора на неизброимите башибозушки пълчища и редовните модерно въоръжени турски войски. След тридневни ожесточени сражения на 30 април турците влизат в подпаления от артилерията Панагюрище. Всички, които не успяват да се укрият в планината, главно немощни старци и жени с невръстни деца, са избити, а градът е разграбен и опожарен. Същата е съдбата на Клисура, Стрелча и десетки други български селища в Средногорието. Водачите на въстанието с малки групички въстаници се опитват да минат в Румъния, но по дългия път повечето от тях стават жертва на засади Бенковски недалеч от Тетевен, Волов край гр. Бяла и др. Каблешков е заловен и се самоубива в затвора.

Още по-големи са жестокостите, извършени от башибозуците при потушаването на въстанието в родопския район на IV революционен окръг. След няколкодневни сражения башибозуци и редовна войска нахълтват в голямото село Перущица. Стотици въстаници и мирни жители се укрепяват в църквата и продължават отчаяната съпротива. Когато турската артилерия започва да руши стените, членовете на местния революционен комитет Кочо Честименски и Спас Гинев умъртвяват със собствените си ръце своите жени и деца и се самоубиват, за да не попаднат в ръцете на турците. Примерът им е последван и от други въстаници. Претъпканите с хора църковна и училищна сгради са подпалени и сред пламъците намират мъченическата си смърт стотици перущенци.

Съдбата на намиращото се по-навътре в планината село Батак е още по-ужасна. Свирепите башибозуци на кръвожадния Ахмед Ага Барутинлията подлагат на сеч цялото население. Из-клани са около 4000 мъже, жени, старци и деца. И до днес по стените на старата каменна църква могат да се видят кървавите петна и следите от пожара, а в музея на Батак се съхраня - ват дръвниците, на които са били клани беззащитните жертви. Труповете на мъчениците за българската свобода са оставени непогребани. Цветущото някога селище е превърнато в руини и задълго става свърталище на гарваните и лешоядите.

От въстаналите родопски селища оцелява единствено Брацигово. Тук въстаниците успяват да отбият атаките на башибозуците и слагат оръжие едва когато въстанието в цялата страна е потушено. Водачът на брациговските въстаници Васил Петлешков е измъчван между два огъня, за да съобщи имената на съучастниците си, но той предпочита смъртта пред предателството.

В Търновския революционен окръг най-много въстаници дават селата Батошево, Ново село, Кръвеник, Бяла черква, Му-сина, Вишовград, Дичин, Голямо Яларе и др. Главни ръководи - тели на въстанието тук са Цанко Дюстабанов, поп Харитон, Бачо Киро Петров, Йонко Карагьозов, Тодор Кирков и др. След няколко кръвопролитни сражения, най-голямото от които е под връх Марагидик в Стара планина, въстаническите части са разбити от многократно превъзхождащите ги турски сили. Четата на поп Харитон се укрепява в Дряновския манастир и цели 9 дни отблъсква ожесточените атаки на башибозуците и редовната султанска войска. Когато боеприпасите на въстаниците се свършват, те предприемат решителна нощна атака. Мнозинството загиват в завързалия се ожесточен ръкопашен бой и само 40 от 200 четници успяват да се измъкнат от железния обръч. И в този окръг турците извършват нечувани жестокости — опожаряват десетки селища и избиват стотици мирни жители.