УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРИЯ В
ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1915–1918 г.)  

Първата световна война избухва в резултат на дълбоките политически, икономически и териториални противоречия, съществуващи между големите европейски държави. Европа е разделена на два враждуващи лагера. Германия, Австро-Унгария и Италия образуват Тройния съюз, а Франция, Русия и Англия – Тройното съглашение. Тези две коалиции, наречени още Централни сили и Антанта, усилено се подготвят за война.

На 28 юли 1914 г. дълго натрупваното напрежение във взаимоотношенията между Антантата и Централните сили експлодира във военен конфликт. Като повод послужва убийството месец по-рано в гр. Сараево на австро-унгарския престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд и неговата съпруга херцогиня София фон Хохенберг от сръбски националисти. Австро-Унгария обявява война на Сърбия, а подтикнати от съюзните си задължения, веднага след това още шест европейски държави изпращат армиите си на бойните полета.

Сараевската криза и последвалият я кръвопролитен конфликт изострят и без това сложната политическа обстановка на Балканите, но не успяват първоначално да въвлекат страните от региона във водовъртежа на войната. Освен Черна гора, която веднага взема страната на Сърбия, останалите балкански държави предпочитат да обявят неутралитет.

Обстановката в България по това време е сложна и противоречива. От една страна, войната се посреща като сигнал, че настъпва времето за преразглеждане на несправедливия Букурещки договор, но от друга, българското общество не е изживяло духовно-политическата криза, причинена от трагичния завършек на Втората балканска война. Министър-председателят д-р В. Радославов побързва още на август 1914 г. да направи декларация пред Народното събрание, с която оповестява твърдото намерение на правителството да запази строг неутралитет до края на войната. Тази декларация цели да успокои чувствителното и разтревожено от прибързани политически решения общество и да осигури време за окончателното ликвидиране на последиците от преживяната национална катастрофа.

Още в първите месеци на войната става ясно, че тя няма да е краткотрайна, както предвиждат оперативните планове. Конфликтът взема неочаквани и непознати дотогава в историята размери и причинява големи човешки и материални загуби. И двете воюващи коалиции започват усилена дипломатическа битка за спечелването на нови съюзници. Декларираният български неутралитет, посрещнат с еднакво одобрение както от страна на Тройния съюз, така и от Съглашението, скоро става неудобен и за двете воюващи групировки. На България й се дава да разбере, че може да разреши националните си идеали само с пряко участие във войната.

След дълги сондажи и умишлено протакане монархът и правителството включват страната в коалицията на Централните сили. Това решение не се посреща еднозначно от българското общество. Опозиционните партии и привържениците на Съглашението предприемат редица практически действия срещу този акт на правителството. В конкретния исторически момент, когато на карта са поставени националните интереси на България, тези действия носят по-скоро негативен резултат, защото създават смут и объркване сред и без това разединения народ.

Ако трябва обективно да се оцени това решение за присъединяването на България на страната на Централните сили, взето в конкретната историческа обстановка, а не с оглед на последвалата победа на Антантата, то ако не е най-правилното, безспорно е единствено приемливото и изгодното за момента. Териториалните компенсации, с които Германия се ангажира да възмезди българското участие във войната, в най-голяма степен отговарят на националните ни интереси. Съгласно съюзния договор на България се предоставят „спорната” и „безспорната” зона в Македония, в земите по горното течение на р. Морава до сливането на Българска и Сръбска Морава. Освен това в зависимост от поведението на съседните Гърция и Румъния се предвижда евентуална ревизия в полза на България на Букурещкия договор.

България влиза в Първата световна война за постигането на същата цел, в името на която води и двете балкански войни. В манифеста към българския народ за обявяването на война на Сърбия Фердинанд призовава храбрата армия да прогони „коварния съсед” и да освободи поробените братя в Македония от сръбско иго.

Военните действия срещу Сърбия се планират от Съюзното командване като настъпателна операция на група армии с коалиционен състав: германската Единадесета, австро-унгарската Трета и българската Първа армия, под общото командване на германския генерал-фелдмаршал А. Макензен. Замисълът предвижда с нанасянето на три концентрични удара в общо направление към Крагуевац да се разгроми сръбската армия.

Планът на българското командване, съгласуван с коалицията, е подчинен на същата цел и предвижда: Първа армия под командването на генерал К. Бояджиев да настъпи към долината на р. Морава и да достигне линията Парачин–Алексинац–Ниш, като осъществи връзка с настъпващата от север Единадесета австро-унгарска армия. Втора армия, командвана от генерал Г. Тодоров, получава задача да настъпи към линията Бояново–Куманово–Градище, да прекъсне съобщенията на Сърбия по долината на р. Морава и да попречи на съглашенските войски да се свържат със сръбската армия. За прикриването на българо-румънската граница е определена Трета армия под командването на генерал Ст. Тошев. Охраната на границата с Гърция е възложена на 2-ра пехотна тракийска дивизия и на 10-а пехотна беломорска дивизия. В резерв на Главното командване е оставена само новосформиращата се 11-а македонска дивизия.

На 23 септември 1915 г. е обявена обща мобилизация. За главнокомандващ на Действащата армия е назначен генерал Никола Жеков, а за началник на Щаба – командирът на 7-а пехотна рилска дивизия генерал К. Жостов. Успоредно с мобилизирането си частите започват своето съсредоточаване съгласно оперативния план за войната. Положението на Сърбия става критично. Първоначално сръбското военно ръководство възприема идеята да настъпи на българска територия преди да е завършила мобилизацията на армията и да извади България от войната. Но под натиска на събитията и съветите на Съглашението то се отказва от този замисъл и решава да води активна отбрана на всички фронтове.

На 7 октомври германо-австрийските войски започват форсирането на реките Сава и Дунав от север, а на 14 октомври в настъпление преминават Първа и Втора българска армия. Първа отделна армия в състав от 145 000 души и 440 оръдия настъпва в полоса от 240 км. Армията провежда Нишката настъпателна операция, като за 24-дневни боеве, въпреки тежките географски и климатични условия, нанася поражение на сръбските войски и овладява долината на р. Морава.

Едновременно с Нишката започва и Овчиполската настъпателна операция, проведена от Втора армия и ръководена изцяло от българското Главно командване. За една седмица са разгромени противостоящите противникови сили, овладян е гр. Скопие и окончателно е прекъсната връзката на Сърбия с Антантата. След овладяването на Овче поле Втора армия е разделена на две групи – северна и южна. Задачата на северната оперативна група е да съдейства на Първа армия при провеждането на Косовската настъпателна операция. На южната група се поставя задачата чрез отбранителни действия да спре настъпващите от Солун англо-френски войски.

Косовската операция, която се провежда със силите на Първа и част от Втора армия, започва на 10 ноември с форсирането на р. Морава. За две денонощия войските отхвърлят противника и преминават в преследване. За две седмици, без да срещне сериозна съпротива, Първа армия овладява гр. Прищина и цялото Косово поле.

Южната оперативна група на Втора армия успява да отрази съглашенското настъпление при Криволак и р. Черна, след което преминава в контранастъпление и на 6 декември достига гръцката граница. Създават се благоприятни условия за пълния разгром на англо-френските войски. Германското командване на 13 декември 1915 г. обаче отдава заповед да се спре преследването и под никакъв предлог да не се преминава българо-гръцката граница. Това дава възможност на съглашенската армия, необезпокоявана от никого, да се изтегли към Солун, където да се укрепи и изчака пристигането на подкрепления.

В продължение на два месеца българската армия съвместно със своите съюзници от коалицията успява да нанесе големи поражения на сръбските войски и да освободи Македония. Храбрите български воини извоюват блестящи победи при Ниш, Гниляне, Овче поле, Косово, Криволак, Струмица и на много други свидни за всяко българско сърце места в изстрадалата македонска земя.

Необоснованата заповед за спиране преследването на гръцката граница се отразява зле върху победния устрем на българската армия. Започва оборудването на отбранителни позиции и се слага край на по-нататъшните настъпателни действия. Германското командване започва методично да изтегля своите войски от Македония и да ги насочва, към Западния фронт. В същото време съглашенските войски се усилват непрекъснато. На пристанището в Солун се стоварват войски от различни националности. Пристигат сенегалци, французи, италианци, руси и други, които постепенно започват да се изнасят на север към границата с България.

С всеки изминал ден става по-ясно, че германската Главна квартира се стреми да наложи план за война на Македонския фронт, който противоречи на българските интереси. Започва необосновано и ненужно прегрупиране на армиите. Със създаването на Македонския фронт германското военно ръководство цели ангажирането на големи войскови групировки от страна на Съглашението, които при неговото ликвидиране биха се озовали на Западния фронт.

Българското Главно командване вместо да реагира остро срещу германските своеволия се превръща в доставчик на войски за обслужването на чужди интереси.

Повлияна от успехите на руската армия на Югозападния фронт, на 27 август 1916 г. Румъния се намесва във войната на страната на Съглашението. В съответствие с оперативните планове румънската армия трябва да насочи основните си усилия в Трансилвания, а с част от силите си да отбранява временно румънско-българската граница по р. Дунав и в Добруджа. След пристигането на усиления от руската армия се предвижда румънско-руските войски да преминат в настъпление в Южна Добруджа и да овладеят рубежа Русе–Шумен–Варна.

Съглашението планира действията в Румъния да се предхождат от настъпление на Солунския фронт, за да се ангажират повече български войски там. За да противодейства успешно на готвеното противниково настъпление, българското командване решава да проведе локални настъпателни операции с фланговете на Първа и Втора армия за скъсяване на фронта и подобряване оперативното положение на войските. За изпълнението на този замисъл от 17 до 27 август Първа армия провежда Чеганската операция, която поради слабата си подготовка има ограничен успех. По-успешни са действията на Втора армия, която на левия фланг настъпва съвместно с 10-а пехотна дивизия и до края на август овладява Драма, Сяр и Кавала.

Настъпателните действия на двете български армии сриват замисъла на съглашенското командване да активизира своите действия, с което да съдейства на Румъния спокойно да проведе мобилизацията и развръщането на своята армия. Нещо повече, създават се условия за нанасяне на масиран удар във фланг на съглашенските войски, но силите са крайно недостатъчни.

След обявената на 1 септември 1916 г. война на Румъния за българската армия възниква втори боен фронт, който получава наименованието Северен или Добруджански. За войната срещу Румъния войските на Централните сили са обединени в група армии отново под командването на генерал-фелдмаршал А. Макензен – същия, който ръководи войната срещу Сърбия. За бойните действия на Северния фронт от българска страна е определена Трета армия в състав 70 000 души, 204 оръдия и 145 картечници, която първоначално е и ядрото на групата армии. За усилването на войските на този фронт се предвижда на шестия оперативен ден да пристигне 6-и турски корпус в състав от две дивизии.

На 2 септември 1916 г. започва победният щурм на Трета армия.. В хода на приграничните сражения от 2 до 9 септември е нанесено решително поражение на превъзхождащите сили на противника. Само за две денонощия на 6 септември е овладяна силната крепост Тутракан. Румънско-руските войски понасят тежки загуби в жива сила и материални средства. Българската армия проявява невиждан героизъм и себеотрицание. Овладяването на Тутраканската крепост е своеобразен връх в българското военно изкуство. Продължавайки настъплението си, войските на Трета армия за две седмици проникват на дълбочина 130 км и излизат пред подготвената от много време Кобадинска позиция. След неуспешния опит от движение да се атакува противниковата позиция, Трета армия извършва прегрупиране и подновява настъплението си. Провежда се Кобадинската настъпателна операция, която завършва с успех.

Румънското командване е принудено да моли Съглашението да активизира своите действия на Македонския фронт. В резултат на тези искания на 12 септември започва настъпление на съглашенците срещу нашата Първа армия. Действията продължават до края на ноември, но не водят до постигане на решителни резултати.

След заемането на Кобадинската позиция Трета армия продължава настъплението си и на 25 октомври овладява Черна вода, след което в съответствие с предварителния план за войната срещу Румъния преминава към отбрана. На 23 ноември новосформираната Дунавска армия, в състава на която влизат българските 1-ва и 12-а пехотна дивизия, започва форсирането на Дунав. Развивайки настъплението си, тази армия на 6 декември овладява Букурещ, а на 15 януари 1917 г. достига р. Серет, където преминава към позиционни действия. На 15 декември Трета армия продължава своето настъпление и до 4 януари 1917 г. овладява цяла Северна Добруджа.

На Македонския фронт след неуспешната офанзива в Битолско в началото на 1917 г. настъпва затишие. Съглашенското командване започва усилена подготовка за настъпление на Македонския фронт. Предвижда се основният удар да се нанесе в направление на Дойранското езеро в Битоля. За целта започва съсредоточаването на значителни противникови сили на определените направления. На целия фронт Съглашението е разположило 24 съединения, общо 274 батальона. На тези сили са противопоставени 225 дружини, от които 200 са български

Предприетите настъпателни действия през пролетта на 1917 г. не постигат желаните резултати за съглашенското командване. Българските 9-а и 5-а пехотна дивизия, срещу които са насочени ударите, се сражават геройски. Противникът понася големи загуби. Българската армия се оказва по-силна преди всичко поради високия си боен дух и все още запазената боеспособност. До края на годината относителното затишие се използва за инженерно оборудване на отбранителните позиции. Фронтът е прорязан от непрекъснати траншеи и препятствия.

На Северния фронт бойните действия са прекратени след сключеното примирие на 15 декември 1917 г. По силата на предварителен договор между Румъния н Централните сили, подписан на 24 февруари 1918 г., Южна Добруджа е върната на България, а Северна Добруджа остава в съвместно владение (кондоминиум) на съюзниците. Главните резултати от действията през 1917 г. са, че страните от Антантата спечелват още два съюзника. На 6 април 1917 г. във войната се намесват САЩ, а на 27 юни влиза и Гърция.

В началото на 1918 г. нашата армия в Македония се състои от 268 дружини, 2022 картечници, 28 ескадрона и 979 оръдия. В началото на годината по целия фронт се провеждат само отбранителни действия. Неприятелската артилерия води всекидневен огън срещу българските позиции. До есента на фронта преобладават позиционните действия. Към края на юни, когато положението на Западния фронт се стабилизира, командващият съглашенските войски на Южния фронт генерал Франше д'Епре получава указание да подготви настъпление с решителна цел. В България междувременно е извършена смяна на правителството, което се посреща с надежда за скорошно прекратяване на войната и сключване на мир. Но новият министър-председател Александър Малинов решава да продължи войната и не намира сили да измъкне страната от приближаващата катастрофа.

Общият замисъл на решителната настъпателна операция на групата съглашенски армии предвижда нанасянето на няколко удара и бързо навлизане в долините на реките Вардар и Струма, след което да се развие настъплението към София и Ниш. За проектираното настъпление съглашенското командване разполага общо с 30 пехотни дивизии, кавалерийска дивизия и две бригади (336 дружини, 60 ескадрона) с численост 620 000 души. Срещу тези сили нашите армии противопоставят 302 дружини.

Като преценява обстановката, командващият на съглашенската армия решава главният удар да се нанесе от сръбската Втора армия (Шумадинската, Югославската и Тимошката дивизия заедно с придадените френски 17-а колониална н 122-ра дивизия) на участъка вр. Ветерник до вр. Сокол при Добро поле, на фронт от 3,5 км. Освен това са планирани два спомагателни удара в направление на Прилеп–Скопие и между р. Вардар и Дойранското езеро в направление към Струмица. На 13 юли планът е изпратен за одобрение от френското правителство. След даденото съгласие се препоръчва подготовката за настъплението да започне незабавно.

Готвещото се настъпление не остава в тайна за българското командване. В разузнавателния бюлетин от 1 септември 1918 г. е отбелязано ясно, че предстоящото настъпление на съглашенците се очаква в посока на Добро поле. За съжаление, бойният дух на българската армия не е същият, както в началото на войната. Умората, гладът и тежките условия са си казали думата. Храбрите български воини, които в продължение на три години с костите си очертават етническите граници на отечеството, постепенно започват да губят вяра в успешния изход на войната. Те стават лесна плячка на целенасочената пропаганда на отделни политически партии, които призовават незабавно да се напусне фронтът и да се потърси отговорност на управниците в тила.

При тези условия на 15 септември започва съглашенското настъпление на Македонския фронт. На направлението на главния удар до 19 септември е извършен тактически пробив с дълбочина 25 км. Липсата на резерви не позволява неговото своевременно запушване и това налага да започне отстъпление на българските войски. Антивоенните настроения прерастват в организирани бунтове. Въстаналите войници на 25 септември нападат Главната квартира в Кюстендил. Правителството е принудено да иска примирие, което се сключва на 29 септември в Солун.

Трябва да се отбележи, че на останалите участъци от фронта българските войски успяват да отхвърлят съглашенските атаки и да нанесат поражение на настъпващите групировки. Липсата на единство в командването обаче не дава възможност да се пренасочат войски за своевременно запушване на пробива при Добро поле. С това приключват действията на българската армия в Първата световна война.

България преживява втората си национална катастрофа, която е със съкрушителни измерения. В хода на войната загубите на българската армия възлизат на 101 000 убити и умрели от рани, а ранените са 150 000 души. Огромни са и загубите на народното стопанство. Най-тежки са обаче последиците от провала на идеала за национално обединение, което е главната политическа цел на участието на страната в Първата световна война.

Чувствайки своята отговорност, на 3 октомври 1918 г. с манифест Фердинанд обявява своята абдикация и отстъпва престола в полза на своя син Борис III. В знак на протест срещу прибързаното предаване на Южна Добруджа на Румъния правителството на Малинов подава оставка. На 28 ноември е съставено ново правителство с участието на широка коалиция от политически партии под председателството на Теодор Тодоров. Започва трескава подготовка за сключване на мирен договор с победителите. Българската общественост развива активна дейност за събиране и предоставяне на научна документация за националната принадлежност на земите, за които пролива кръвта си българската армия. Но тази високопатриотична дейност се оказва излишна. Условията се диктуват единствено от победителите и безогледно се погазват клаузите от програмата на Уилсън за справедливост, в името на която България подписва примирието и слага оръжие.

На 7 октомври 1919 г. е съставено правителство начело със земеделския водач Ал. Стамболийски. На него се пада печалната чест да подпише в кметството на Ньой в Париж договор, който нанася нова рана на българската държава и на българската историческа участ.

По силата на подписания договор на балканските държави – Сърбия, Гърция и Румъния, победителки в завършилата война, се предават 11 278,338 кв.км територии, откъснати от българската снага. В отнетите земи правителствата на съседните държави започват да провеждат целенасочена денационализаторска политика. Европейската общественост остава глуха за българските протести срещу тази политика. По силата на чл. 127 на договора още през първите месеци след неговото влизане в сила България е задължена да предаде на съседните държави победителки над 70 000 домашни животни. Освен това в продължение на 5 години трябва да се предадат на Сърбо-Хърватско-Словенското кралство 250 000 т каменни въглища. Предвижда се също плащането на непосилни за финансовото състояние на страната репарации.

На фона на тежките икономически задължения, наложени от Ньойския мирен договор, не са по-малки и тежестите за българските въоръжени сили. Премахването на задължителната военна служба по същество превръща армията в наемническа. Позволената максимална численост на Сухопътните войски не може да надхвърля 20 000 души. На България е забранено да формира по-големи войскови единици от дивизия. Договорът разрешава създаването на жандармерия и гранични войски с обща численост 13 000 души. Забранява се провеждането на военно обучение под каквато и да е форма в гражданските учебни заведения и университетите, както и в различните клубове, дружества и школи.

Числеността на позволеното количество въоръжение и бойна техника също се регламентира и се отнема правото то да се внася от чужбина. В Ньойския договор се налагат строги санкции и за българската авиация. Страната се задължава да извърши пълна демобилизация на нейния личен състав, освен това победителките си запазват правото свободно да ползват въздушното пространство на страната до окончателното напускане на нейната територия. В морските клаузи на договора е фиксирано, че от момента на влизането му в сила всички български военни кораби и подводници се смятат за притежание на съглашенските държави.

Наложените с Ньойския договор ограничения спрямо България свидетелстват за пълното погазване от страните победителки на декларираните от тях по време на войната принципи за хуманност и равнопоставеност между народите. Чрез този несправедлив и грабителски договор се поставя началото на най-трудния период от развитието на българската държава след Освобождението през 1878 г.

Въпреки трагичните мигове, които изживява България след злополучната за нея Първа световна война, трябва по достойнство да се оцени участието на българската армия. В тежките години на войната тя показва чудеса от героизъм и се вписва с чест в славната българска история. Не може без чувство на национална гордост да не се припомни фактът, че нито една от държавите, с които воюва България, не притежава пленено българско знаме. В същото време в нашия Национален военноисторически музей се съхраняват знамена на същите тези държави, пленени от българите в кръвопролитни боеве. Първата световна война оказва съществено влияние за развитието на българското военно изкуство. Натрупаният богат собствен боен опит служи като основа за развитието на военната теория.