ВОЕННИ АСПЕКТИ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСT

Доклад на Началника на отбраната пред участниците в научната конференция на ВА „Г.С.Раковски” на 6 и 7 април 2010 г.

Уважаеми господин министър,

Уважаеми господа генерали и офицери,

Уважаеми дами и господа,

Сигурността e състояние на обществото, при което не съществува опасност от политическа и икономическа принуда, гарантирани са основните интереси и свободите на гражданите, отсъстват заплахи за обществената система и е осигурено нейното устойчиво развитие.

Държавата се явява основната институция за гарантиране на сигурността на обществото. Тя се грижи за постигането на националните цели, ценности и идеали, като създава и прилага различни механизми, процедури и инструменти. Извършва стратегическото планиране, управление, контрол и координация, за противодействие на сериозните заплахи и рискове.

Управлението на страната е сложен механизъм за производство на сигурност, а Стратегията за националната сигурност е основен ръководен документ за планиране на развитието на органите за нейното гарантиране. Тя е официално призната система на стратегически приоритети, цели и мерки по отношение на вътрешната и външната политика за постигане на устойчиво развитие на държавата в дългосрочен план.

На всички нас е ясно, че това е нелека задача в началото на 21 век. Глобалните геополитически промени генерират нови глобални проблеми носещи стратегически последици със сложен, а понякога и с противоречив характер. Тези проблеми засягат самото съществуване на човечеството, трудно се локализират, а разрешаването им може да стане само с общи усилия.

Непрекъснато променящата се среда за сигурност изисква при използването на войските и силите все повече да се акцентира върху превенцията и проактивността. Военното участие в многоизмерния характер на общата система за сигурност излиза от рамките на традиционната съюзна и териториална отбрана и пренасочва своя фокус върху предотвратяването на конфликти, управлението на кризи, следконфликтното възстановяване, налагането и поддържането на мир, хуманитарна помощ и подкрепа.

Характерът на рисковете и заплахите налагат съвършено различен подход към стратегията и политиката за сигурност и към изграждането на органите за сигурност. Нарастват изискванията към поддържането и развитието на достатъчни отбранителни способности, гарантиращи интересите на националната и на колективната сигурност.

Процесите на трансформация поставиха нови изисквания към изграждането и развитието на Българска армия. Промениха се схващанията за нейната роля и място в отбранителната система на страната. При изграждането и развитието й бяха отчетени новите възможности на интеграцията и сътрудничеството като фактори формиращи военно–стратегическата среда.

Трансформацията на Българската армия се определя от три значителни фактора:

- измененията в средата за сигурност и произтичащите от това рискове и заплахи за сигурността за страната;

- отговорностите към колективната отбрана;

- международни задължения към ООН, Многонационални мирни сили в югоизточна Европа (SEABRIG), Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море (BLACKSEAFOR) и други международни договорености.

Израз на изискванията към БА произтичащи от тези фактори са определените от политическото ръководство на страната пет основни цели пред въоръжените сили:

- самостоятелно или заедно със съюзниците да защитават суверенитета, териториалната цялост и независимостта на страната и да поддържат постигането на българските интереси и права;

- заедно със съюзниците и партньорите, участвайки в международни операции за поддържане на мира, стабилизиране и реконструкция и борба с тероризма и чрез инструментите на военната дипломация да предотвратяват използването на военна сила или терористични средства срещу България и нашите съюзници;

- адекватно на националните цели и възможности да участват в колективната сигурност и отбрана на Европейския съюз и НАТО;

- да осигуряват защита и подкрепа на населението и местните власти при възникване на природни бедствия и промишлени аварии от национално или трансгранично естество и да поддържат капацитет за ликвидиране на последствията, както и да участват в защитата и отбраната на националната критична инфраструктура;

- да допринасят по адекватен на възможностите начин за глобалната сигурност и стабилност, като участват в пълния спектър от мироопазващи и хуманитарни мисии и операции на ООН, ЕС, ОССЕ и други релевантни организации.

За изпълнение на определените й цели и произтичащите от тях задачи Българската армия, изгражда напълно комплектовани, всестранно осигурени, устойчиви, защитени, високоманеврени, боеготови сили, способни да осигурят:

- оперативно съвместима със силите на НАТО система за командване и управление на Българската армия;

- оперативно съвместимо със силите на НАТО разузнаване, в интерес на изпълнението на мисиите на Българската армия;

- сили и средства за провеждане на съвместни и многонационални операции за прехвърляне и развръщане на територията на страната или на друга отдалечена територия;

- боеготови сили и средства на Българската армия, с ефективна бойна мощ, адекватна огнева поддръжка и надеждна ПВО, в отговор на военна криза за провеждане на съвместни или на видовете въоръжени сили операции за защита на териториалната цялост на страната или на съюзническа държава при всякакви условия на обстановката, денонощно при всякакви атмосферни условия;

- боеготови сили и средства за логистично осигуряване от Българската армия за логистична поддръжка на съвместни и многонационални съвместни сили;

- всестранно осигурени формирования, за участие в международното военно сътрудничество и мерките за укрепване на доверието и сигурността в международен и регионален мащаб;

- боеготови сили за контрол на държавните граници, въздушното пространство и териториалните води на Р България, за гарантиране на националната сигурност на територията на страната срещу външни заплахи, заплаха от международен тероризъм и за оказване на съдействие на други министерства и ведомства при кризи и терористични действия на територията на страната, хуманитарни операции, при природни бедствия, крупни промишлени аварии и екологични кризи в мирно време;

- мирновременни формирования от Българската армия за осигуряване провеждането на мобилизация.

За да отговори адекватно на новите „асиметрични и хибридни” рискове и заплахи, да изпълни предявените от политическото ръководство изисквания към трансформацията, се предприе нов, базиран на “способности” подход към балансирано развитие на въоръжените сили и на техните възможности за съвместни операции. Този процес е подходящ за съвременната среда на сигурност, където не са ясни конкретните заплахи и прилагането само на военен отговор е рядко приложимо. Съвкупността на потенциалите военни задачи се определят по-скоро от съображенията за сигурност, отколкото от заплахите.

Модернизацията е важен елемент и център на тежестта в процеса на придобиване и поддържане на способностите на въоръжените сили.

Превъоръжаването на Българската армия е обективна необходимост в процеса на трансформация, предизвикана от:

· нарастването на участието на Въоръжените сили на Р България в операции зад граница, при което се налага използването на съвременни образци въоръжение, бойна техника и екипировка, съвместими с тези на страните от НАТО и ЕС, притежаващи нови технологични решения и способности, адекватни на новите мисии и задачи;

· промененият характер и параметри на съвременните операции и съответното изменение в способите и формите за използване на Въоръжените сили, изисква адекватно технологично превъоръжаване;

· състоянието на наличното въоръжение, техника и оборудване.

Създаването на способности, допринасящи за колективната сигурност и текущите операции на НАТО и ЕС е възможно, само след снабдяване на Българската армия с въоръжение, техника и екипировка, съответстващи на общо установените в Алианса стандарти.

Недостатъчното текущо финансиране на проектите за модернизация влияещи пряко върху способността на Р. България да предоставя сили в пълния спектър от операции на НАТО и ЕС, наложи актуализиране на параметрите и графика за изпълнение на тези проекти.

Акцентът се поставя върху постигането на най-оптимално и изгодно съотношение между придобитите реални бойни способности и стойността на проекта за модернизация по критерии за оценка в следната последователност:

§ Декларираните сили за НАТО и ЕС;

§ Сили, непосредствено участващи в операции;

§ Сили за участие в операции по защита на въздушен и морски суверенитет, защита на населението и критичната инфраструктура на страната;

§ Сили по изискванията на пакета ЦВС – 2008;

§ Сили, ангажирани в Силите за отговор на НАТО;

§ Сили, ангажирани по регионални инициативи.

Разгледаха се възможностите за алтернативно изпълнение на проектите за модернизация, за разсрочване на графиците за тяхното изпълнение и за актуализиране на минималните военни изисквания. Въпреки всичко тежкото финансово състояние на страната може да наложи замразяване на определени цели от пакет ЦВС – 2008, чието изпълнение пряко зависи от неизпълнение на проекти за модернизация.

Комплексните и променящите се предизвикателства в стратегическата среда налагат да се възприеме и нов Всеобхватен подход при планиране и провеждане на операциите. Този подход включва всестранно интегрирано използване на всички инструменти - военни и невоенни, за създаване на кампанийни ефекти, чрез които да се постигнат желаните резултати. За да бъдат постигнати военните измерения на тези ефекти, в момента в алианса се въвежда понятието „Базирано на необходимите ефекти мислене” (Effect Based Thinking), което е насочено основно към подобряване на стратегическото и оперативно ниво на планиране на операциите, вземайки под внимание многоизмеримостта на кампанийните ефекти по време на предкризисната ситуация, през високо интензивният й етап и по време на постконфликтните действия за постигането на крайната стратегическа цел.

Ефективното развитие и функциониране на Българската армия е свързано с някои предизвикателства, породени от търсенето на приемлив баланс между желания отбранителен потенциал, необходимите ресурси за неговото достигане и реалните възможности на държавата за осигуряване на тези ресурси.

Ще се спра на някой от тях.

Първо. Изграждане на необходимите способности.

Успехът на трансформацията на БА зависи от умението ни да запазим онези от съществуващите оперативни способности които ще са ни необходими утре, от ясно изразената национална готовност за определяне и придобиване на нови способности, от възможностите ни да преодоляваме проблемите от вътрешен и организационен характер.

Като цяло, ние придобихме разбирането, че трансформацията на Българската армия е неразделна част от трансформацията на Алианса. Изградихме необходимите функционални връзки за принос към съюзната трансформация и използване на концептуалните и технически резултати от работата на двете стратегически командвания на НАТО, но само с това не можем да изпълним съюзните си ангажименти. Ние сме длъжни да отговорим на оперативните потребности на Върховния командващ на съюзните сили за Европа (SACEUR) и подчинените му командвания, изразени в приетите от нашата страна Цели на силите. Да намерим нови пътища и ефективни подходи при планирането и разходването на ограничените финансовите средства. Да приближим организационната структура и състава на основните формирования до изискванията на Алианса.

Справянето с тези предизвикателства ще ни даде възможност да подготвим в оределените от държавното ръководство срокове, достатъчни въоръжени сили, способни да изпълнят задачите, произтичащи от защитата на националната сигурност и интереси, както и от поетите към съюзниците ангажименти.

Второ. Достигане и прилагане на изискванията на стандартите и сертификационните процедури на НАТО.

Изграждането на необходимите оперативни способности е тясно свързано с оперативната съвместимост и прилагане на приетите съюзни стандарти и сертификационни процедури. Успешното продължаване на тези процеси в БА изисква системно и ефикасно прилагане на изискванията на тези документи, за постигане на реална оперативна съвместимост и способност за действие в мрежова среда.

Произтичащите от съюзните публикации (концепции, стратегии и доктрини) оперативни и административни стандарти и стандартите за материална част, както и възприетите от съюзниците военни практики, процедури и формати е необходимо да станат неделима част от ефективни управленски механизми в ежедневието на командирите и щабовете от всички нива.

Това налага ускоряване на адаптирането на националната концептуална и доктринална база, което ще осигури хармонизиране на националната система за отбранително планиране с тези на НАТО.

Трето. Решаване на противоречието между големите изисквания и ограничените ресурси.

Това е може би най - сериозното предизвикателство, което изисква постоянно оптимизиране на начертаните приоритети, както и на схемите за финансиране на различните проекти.

Следва да се търсят пътища и форми за финансиране на модернизацията и превъоръжаването на Българската армия по специални програми с дългосрочни държавни кредити извън бюджета на МО.

Освен това е необходимо оптимално използване на резултатите от работата в НАТО, особено в областта на концептуалното развитие и експериментирането.

Четвърто. Подготовката на личния състав за посрещане на новите изисквания е предизвикателство от особено значение.

От професионалните и личностните качества на всички, които са ангажирани в процеса на трансформация, зависи дали и доколко ще реализираме набелязаните приоритети. Хората в системата на отбраната продължават да бъдат най-важният фактор за постигане на желания ефект. За подобряване на състава на Българската армия е необходимо да се утвърди ефективно работеща система за управление и развитие на човешките ресурси, която да обхваща всички процеси на кадрово развитие и да гарантира прилагане на съвременни практики в планирането на кариерата и квалификацията на военните и цивилни служители.

Наложително е предприемането на мерки за повишаване привлекателността на военната професия като цяло и в частност за служба в подразделения, определени за участие в мисии извън страната. Следва да се предвидят по – големи възможности за гарантиране професионалната реализация на военнослужещите, което ще доведе до повишаване на личната мотивация, професионалната ангажираност и самочувствието на личния състав.

Уважаеми господин министър,

Уважаеми господа генерали и офицери,

Уважаеми дами и господа,

Сигурността днес е функция на държавата и тя я осигурява, чрез изграждане и развитие на своите органи. Отбраната е част от националната сигурност, а Българската армия е основа на отбранителния потенциал на страната и като такава тя развива своите способности с основна задача да изгради и подготви оперативно съвместими войски и сили, способни да получат военна поддръжка от съюзниците, да им осигурят при необходимост такава и да изпълняват в пълен обем поставените от държавното ръководство цели.