Лекция на началника на Генералния щаб на Българската армия генерал Златан Стойков
3 септември 2007 г.

"УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В ОПЕРАЦИИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА МИРА - КАТАЛИЗАТОР ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ОПЕРАТИВНИ СПОСОБНОСТИ"
В края на XX и началото на XXI век военнополитическата обстановка в Европа и света съществено се промени. Протичат процеси на глобализация и изчезна заплахата от глобален ядрен конфликт вследствие на идеологическо противопоставяне. Тенденциите са позитивни, но съществуват и нови предизвикателства и рискове.
Въпреки всичко, положителното преобладава. Показателен е фактът, че се развива доверието и сътрудничеството и се разширяват и задълбочават процесите на европейската и евроатлантическата интеграция. Това повишава равнището на международната и регионалната сигурност и сигурността на отделните държави. Степента на опасност от глобален конфликт е ниска и не създава заплахи за световния мир.
Паралелно с положителните процеси обаче, се увеличиха рисковете от вътрешни кризи и дестабилизиране на някои страни и региони. Проявиха се нови асиметрични заплахи. Наблюдава се стремеж към преразпределяне на света на сфери на политическо и икономическо влияние. Едновременно с формирането на мощни политически и икономически региони се оформят и такива с нестабилна политическа, социална и военностратегическа среда, с ниско ниво на икономическо развитие. Конфронтацията между Изтока и Запада, характерна в миналото, сега не съществува, но мащабните актове на международния тероризъм са често явление. Противодействието на тероризма като основно предизвикателство за сигурността и демократичните ценности е непосилна задача за отделно взета страна и предизвиква ангажираността на всички демократични сили.
Република България изгражда отбранителната си концепция и развива отбранителните си способности в съответствие с характера на потенциалните източници на напрежение, международните правни ангажименти, интеграционните тенденции и ресурсните си възможности. Освен това възниква необходимостта от прилагане на универсален подход към сигурността, който да се основава не само на отбранителните способности, но и на политически, икономически, финансови и информационни възможности. Съчетаването и ефективното им използване открива нови перспективи за гарантиране на националната сигурност и на националните интереси.
Членството на България в НАТО и ЕС и превръщането й в тяхна външна граница изискват формиране на нови приоритети в областта на отбранителната политика. Ето защо усилията на Българската армия се насочиха към изграждането на ефективни, многофункционални, модулни и мобилни войскови единици, със способности за развръщане извън територията на страната, относително самостоятелни и всестранно осигурени, оперативно съвместими със силите на съюзниците, способни да реагират своевременно и ефективно на съвременните предизвикателства.
Трансформацията на отбранителната система е един от ключовите елементи на политиката за сигурност на страната ни. Целта й е да се изградят и да се поддържат отбранителни способности за ефективно изпълнение на мисиите и задачите, определени в основните документи от областта на националната сигурност и отбраната. Тези способности трябва да са в съответствие с измененията на военностратегическата среда, финансово-икономическите и демографските възможности на страната и с изискването за ускорено и пълноценно интегриране в структурите на НАТО и Европейския съюз.
През последните години изпълнението на задачи в подкрепа на международния мир и сигурност от формирования на Българската армия се превръща в основен вид дейност, обуславяща потребността от задълбочен анализ на това участие и оценка на влиянието, което то оказва върху формирането на нови и усъвършенстването на съществуващи оперативни способности на армията ни. Показателен е фактът, че в различни операции и мисии извън територията на Република България са взели участие над 7000 военнослужещи от Българската армия.
В Камбоджа ООН проведе операция за осигуряване мирното протичане на изборите за държавно управление, в която Българската армия участва в умиротворителния процес с пехотен батальон с две ротации по 8 месеца.
От 1997 г. до декември 2004 г. български формирования участваха в операцията в Босна и Херцеговина под командването на НАТО, а след това - в операцията на Европейския съюз. Настоящото ни участие е с пехотна рота и национален елемент.
От февруари 2000 г. формирования от Българската армия участват в операцията за сигурност на НАТО в Косово. Това участие до септември 2006 г. е с инженерно-строителен взвод, а след това - с инженерен взвод и национален елемент.
От август 2003 г. до декември 2005 г. с пет ротации на пехотен батальон участвахме в операцията на коалиционните сили за стабилизиране и възстановяване в Ирак. От началото на 2006 г. там имаме рота за охрана на Центъра за репатриране на бежанци в лагера Ашраф и в тренировъчната мисия на НАТО в Багдад.
В операцията на международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан участваха контингенти за санитарна обработка, инструктори за обучение на афганистанската армия, механизиран взвод, военнополицейски, разузнавателни и контраразузнавателни екипи, авиационен модул за управление на летище Кабул, медицински екипи към гръцка и испанска военнополева болница. Участие взе и щабът на бригада „Югоизточна Европа" като щаб на Многонационалната бригада в Кабул под българско командване. От юни тази година Българската армия разшири присъствието си в Афганистан с механизирана рота в Кабул и рота за охрана на летище Кандахар.
В операцията за контрол над корабоплаването и борбата с тероризма в Средиземно море през 2005 г. участваха фрегата "Смели" и военнотранспортният кораб "Атия", а през 2006 г. и фрегата "Дръзки", която впоследствие се включи и във военноморската операция на временните сили на ООН в Ливан.
Един от катализаторите на трансформацията на НАТО е възникването на необходимостта от създаване на съюзни Сили за отговор. След процесите на интегрирането ни в структурите на НАТО това изисква и от нашата армия да участва в поддържането на сили за отговор. В тази връзка три взвода за радиационно и химическо разузнаване поддържаха способности за изпълнение на задачи в състава на Съюзните сили за отговор.
До края на юни 2007 г. в постоянна готовност за изпълнение на задачи, поставени от командването на НАТО, е взвод за радиационно и химическо разузнаване.
Една от основните задачи на Съюза продължава да бъде тази за контрол на въздушното пространство на страните членки. Ето защо Военновъздушните ни сили изпълняват задачата по „Air Policing ” , като поддържат в готовност два самолета МиГ-29 или МиГ-21бис.
За повишаване значението на политиката за сигурност и отбрана на Европейския съюз в региона, към състава на Многонационалната бойна група от силите на Европейския съюз на Балканския полуостров - "HELBROC", е подготвена лекопехотна рота. Тя е в оперативна готовност за изпълнение на задачи от 1 юли до 31 декември 2007 г.
Към края на август 2007 г. подразделения от Въоръжените сили участват в две операции на НАТО: една на Европейския съюз и една на коалиционни сили с обща численост 847 военнослужещи, като 722 от тях са в мисии зад граница и 125 са в оперативна готовност на територията на страната.
До приемането ни в НАТО в щабове извън зоните за операции са служили и са приключили мисията си 36 военнослужещи. В момента в щабове на НАТО, силите на Европейския съюз и коалиционните сили извън зоните на операции служат 145 военнослужещи, от които 93 офицери, 33 сержанти, 10 войници и 9 граждански лица.
Анализът на досегашното участие на формирования от Въоръжените сили в операции за поддържане на мира сочи, че освен принос към укрепването на мира и сигурността в различни кризисни райони, то е и катализатор за изграждане на оперативни способности.
Оперативните способности на Въоръжените сили са количествени и качествени показатели, характеризиращи възможностите на видовете и родовете войски и сили да изпълняват конкретни бойни и небойни задачи при определени условия на обстановката. Те се формират от следните основни фактори:
1. Структурата, съставът и/ числеността на подразделенията;
2. Количеството и качеството на въоръжението, бойната техника и другите материални средства;
3. Нивото на подготовка на личния състав, щабовете и основните формирования;
4. Ефективността на управлението и осигуряването на различните структури;
5. Морално-психическото състояние на личния състав;
6. Своевременното актуализиране съдържанието на доктрините, регламентиращи изграждането, развитието и използването на Въоръжените сили.
Първият фактор за изграждане на оперативните способности на формированията е свързан с тяхната организация, която се определя от структурата, състава и числеността. Ето защо в хода на извършващата се трансформация на силите се търсят ефективни решения за оптимизиране на числеността и усъвършенстване на техния състав и структура. В тази насока е необходимо да се работи за подобряване качеството на живот на личния състав на Българската армия с цел да не се допускат текучество и ниска комплектованост на войсковите формирования.
Вторият фактор за изграждане на оперативните способности е свързан с модернизацията на основното въоръжение и бойната техника. Провежданата в нашата армия модернизация изисква преди всичко ефективно управление на ресурсите чрез внедряване на информационни системи и модерни методи за управление на проекти и програми, осигуряване на възможности за развитие на националната отбранителна промишленост и рационално използване на възможностите за международно сътрудничество със страните членки на НАТО и Европейския съюз.
Третият фактор опира до подготовката на личния състав, щабовете и основните формирования. В тази насока, за повишаване подготовката на личния състав е целесъобразно да се работи за усъвършенстване системата на обучение на офицерския състав във военните училища и Военна академия "Г. С. Раковски", на сержантския и войнишкия състав във военните колежи, учебните центрове и войските. Освен това за целите на обучението на личния и командния състав е необходимо да се използва и изграждащата се в нашата армия система за поуки от практиката, да се извърши промяна на програмите, методите и формите на обучението. Водещо начало в обучението трябва да е мотивацията на личния състав, като за целта се обвържат подготовката и резултатите от работата на военнослужещия, с длъжностното му развитие.
Четвъртият фактор за изграждане на оперативните способности е свързан с усъвършенстване ефективността на управлението и осигуряването на контингентите. В областта на ефективността на управлението на основните формирования от Българската армия е необходимо да се работи за усъвършенстване на комуникационно-информационната система, състава и структурата на органите им за управление.
С цел повишаване ефективността на осигуряването на основните формирования е целесъобразно да се усъвършенстват отделните системи за бойно и логистично осигуряване. Следва умело да се съчетават в разумни граници принципите на централизираното и децентрализираното осигуряване.
Петият фактор е свързан с подобряване морално-психическото състояние на личния състав. В това отношение от съществено значение е да се доразвиват лидерските качества на командния състав и те трябва да се отчитат при управлението на кариерата на офицерите и сержантите. Необходимо е да се акцентира и върху повишаването на психологическата устойчивост и морално-патриотичното възпитание на личния състав.
Като шести фактор можем да посочим своевременното актуализиране на доктрините, регламентиращи изграждането, развитието и използването на войските. Членството ни в НАТО и ЕС, коалиционните ни ангажименти, бурното развитие на научно-техническия прогрес и на информационните технологии днес изискват промяна на голяма част от схващанията за използване на Въоръжените сили. Във връзка с това следва да се отделят ресурси за изучаване и внедряване на световния опит в областта на военното дело чрез разработване на отговарящи на съвременните изисквания доктрини и други нормативни документи.
Участието на Българската армия в операции за поддържане на мира влияе положително върху изграждането и развитието на оперативните способности в следните направления:
1. Оптимизиране на числеността и усъвършенстване на състава и структурата на основните формирования на Българската армия;
2. Модернизиране на въоръжението и бойната техника;
3. Повишаване нивото на подготовката на щабовете и основните формирования;
4. Повишаване ефективността на управлението и осигуряването на войските;
5. Подобряване на морално-психическото състояние и подготовката на личния и командния състав.
6. Актуализиране на доктрините, регламентиращи изграждането, развитието и използването на Въоръжените сили.
Нека да разгледаме тези направления:
Първо. Участието на Българската армия в операции за поддържане на мира спомогна да се ускори оптимизирането на числеността й и да се усъвършенстват нейният състав и структура. Ако това не беше факт, едва ли щеше да се вземе решение за създаване на Съвместно оперативно командване като щатна структура в състава на Българската армия. Освен това участието в операции за поддържане на мира в състава на многонационални съюзни и коалиционни сили спомогна и за усъвършенстване състава и структурата на щабовете и основните формирования.
Второ. Участието на подразделения в операции за поддържане на мира спомогна да се ускори процесът на модернизация на въоръжението, бойната техника и оборудването на тези подразделения.
Не е тайна фактът, че контингентите, определени за участие в мисии, не разполагаха със съвременна бойна техника, екипировка и средства за комуникация. Ето защо в процеса на подготовката за изпълнение на мисиите се извърши снабдяване на подразделенията със съвременно въоръжение и модерно оборудване, позволяващо изпълнението на задачи в многонационална и коалиционна среда.
Бяха осигурени средства за закупуването на фрегатата "Дръзки", самолетите "Спартан" и медицински модул. Освен това контингентите бяха осигурени и със следните съвременни материални средства:
- въоръжение, бойни припаси, оптически прибори и средства за индивидуална балистична защита;
- транспортна техника,.резервни.части.и.тракове.с гумени тампони за автотракторната техника;
- лагерно-походно, инженерно и химическо оборудване;
- лична екипировка и други материални средства.
При подготовката и участието в операции за поддържане на мира бяха доставени и въведени в експлоатация различни видове системи за комуникационна и информационна поддръжка на контингентите, включително:
- системи за сателитна свръзка - различни видове стационарни и мобилни комплекти;
- системи за радиовръзка, включващи различни видове базови станции за връзка с подвижни обекти - ТЕТРА, КВ и УКВ радиостанции и ретранслатори;
- системи за защита на информацията.
С осигуряването на изброените въоръжения и материални средства се ускорява модернизацията на Българската армия.
Трето. Чрез участието в операции за поддържане на мира се повишава подготовката на щабовете и основните формирования.
Щабовете на формированията от Сухопътните войски придобиха практически опит, нови знания и умения за планиране и управление на действията на подразделенията, прилагане на стандартни оперативни процедури, инструкции и документи, необходими за ефективно функциониране на системата за командване и контрол.
При подготовката и изпълнението на задачи в операциите за поддържане на мира, личният състав на участвалите формирования придоби и усъвършенства своите умения и навици за организиране на контролни постове, патрулиране и ескортиране, охрана на база, поддържане на сили за бързо реагиране, поддържане на групи за действие в непредвидени ситуации със зачитане на националните традиции и особености на населението. Такива задачи бяха изпълнявани съвместно с коалиционни партньори и самостоятелно.
Офицерите от групите за разузнаване с хора, групите за наблюдение и връзка и секциите за разузнаване в коалиционни щабове, придобиха практически умения и опит за мрежово обработване на разузнавателната информация, основаващо се на съвместима информационна и комуникационна обща система за коалицията, и обхващащо различните командни нива.
Инженерните формирования, участвали в мисии зад граница, повишиха способностите си за изграждане, поддържане и ремонт на съоръжения за нуждите на коалиционните сили и помещения за почивка на личния състав, възстановяване на сгради за нуждите на местното население, поддържане, ремонт и изграждане на електрически, отоплителни, вентилационни и водопроводни инсталации, охрана и отбрана на базов лагер.
Формированията за ядрена, химическа и биологична защита, придобиха умения за водене на радиационно, химическо разузнаване и наблюдение, устройване на полеви пунктове за санитарна обработка и осигуряване на вода за технически нужди на местността при различни климатични условия. Проведените от тях ротации в състава на силите за отговор на НАТО повишиха оперативната им съвместимост със съюзните сили по процедурите за радиационно и химическо разузнаване.
Участието на Военновъздушните сили в мисии зад граница се насочи към подготовката на авиационни специалисти за използване на оперативните процедури на НАТО и за усъвършенстване на опита за ръководене, обслужване и осигуряване на международно летище, функциониращо в кризисен район с интензивна летателна дейност и обслужвано от многонационален екип.
С изпълнението на задачата за контрол на авиационната дейност на международното летище в Кабул се повиши подготовката на участвалите военнослужещи за работа в условия на провеждаща се операция, чрез усъвършенстване на уменията и навиците за планиране и използване на въздушното пространство в зоната за отговорност, ръководене на полети и осигуряване на тяхната безопасност, товарене и разтоварване на самолети, пожарно и аварийно спасяване, съхраняване и разпределяне на гориво.
С предоставянето на транспортни самолети за осигуряване на операциите на НАТО в Западните Балкани транспортната авиация придоби практически умения за авиационна и логистична поддръжка на контингентите. Усъвършенствани бяха уменията и навиците, повиши се оперативната съвместимост на участвалите екипажи със силите на НАТО при изпълнение на такива задачи.
Участието на фрегатите "Дръзки" и "Смели" и военно транспортния кораб "Атия" от Военноморските сили в операциите на НАТО и ООН повиши уменията и навиците на екипажите за изпълнение на задачи в условията на специфична въздушна, надводна и подводна обстановка, с използване на системи за командване и управление, на база от данни, съвместими с тези на други страни - членки на НАТО. Придобит беше практически опит за работа в състав на многонационална група кораби. Усъвършенстваха се способностите на командния състав за планиране и управление на действията в хода на операцията.
Освен това с участието на формирования от Военноморските сили в тези операции се усъвършенстваха практическите им умения за наблюдение и разузнаване на морските превози, контрол над морския трафик в зона за отговорност, извършване проверка на кораби и товари, провеждане на морски операции в отговор на терористични действия, природни бедствия, аварии и катастрофи, съвместна отбрана и защита на силите от заплахи по море.
Военнослужещите от служба "Сигурност - Военна полиция и ВКР" придобиха оперативна съвместимост с коалиционните партньори и успешно изпълняваха задачи в многонационални структури. Натрупан беше практически опит за работа в коалиционна среда, планиране и управление на специални операции, обучение на местни полицейски структури и осъществяване защита на собствените сили.
Екипите за гражданско-военно сътрудничество от състава на пехотните батальони в Ирак натрупаха опит с дейността си в градовете Кербала и Дивания. Придобиха практически умения при планирането, проектирането, изграждането и ремонтирането на различни цивилни обекти от инфраструктурата на населените места в зоните за отговорност. Усъвършенствани бяха уменията и навиците на специалистите за водене на преговори, както с представители на властите и местните лидери в зоната за отговорност, така и с различни международни и неправителствени организации при осъществяването на проектите за гражданско-военно сътрудничество.
Екипите от Военномедицинска академия участваха в операции, хуманитарни мисии и оказване на медицинска помощ на цивилното население в районите на контингентите с определен обем животоспасяващи медицински дейности в съответствие със стандартите, прилагани в НАТО. Придобитият опит и проявеният професионализъм от нашите екипи осигуряваха високо ниво на медицинската поддръжка на контингентите.
Участието в операции за поддържане на мира способства и за разработване и успешно прилагане на методи за управление на стреса. Превенцията, контролът и лечението на бойния стрес и посттравматичното разстройство спомагаха за по-добра реадаптация на военнослужещите след завръщането им от мисия.
Четвърто. Чрез участието в операции за поддържане на мира се повишава ефективността на управлението и осигуряване на подразделенията от Българската армия. Необходимостта от обмен на информация с високо качество и надеждност в хода на мисиите изискваше използването на съвременни сателитни системи и терминали, които да гарантират изпълнението на поставените задачи в сложни условия. Това доведе до повишаване способностите на комуникационно-информационните възли, в резултат на което се постигнаха нови способности на системата за управление, а именно:
1. надеждни и своевременни комуникации на националното командване с контингентите, независимо от тяхното географско местоположение;
2. мобилни комуникации за бойно управление на подразделенията на контингентите при всякаква оперативна и тактическа обстановка;
3. видеоконферентна връзка, телефонни разговори и интернет за личния състав;
4. визуализиране на разположението на подразделенията и групите при изпълнението на бойни задачи.
С купуването на ново въоръжение, техника и материални средства се постигна ново ниво на логистичното осигуряване на контингентите, включващо:
1. подобряване личната екипировка и балистичната защита на военнослужещите, изпълняващи мисии зад граница;
2. повишаване бойния потенциал на формированията чрез комплектуването с оптически прибори от ново поколение;
3. подобряване битовите условия за живот на личния състав чрез осигуряване на контейнери;
4. повишаване на транспортните възможности на контингентите с доставката на двайсетфутови контейнери и техника за тяхното оборудване.
Пето. Чрез участие в операции за поддържане на мира се подобряват морално-психическата устойчивост и нивото на подготовката на личния и командния състав.
В част от военнослужещите се изградиха нов начин на мислене и култура, позволяващи им ефективно да изпълняват поставените задачи в многонационална съюзна и коалиционна среда.
Базовата подготовка на офицерския състав за участие в операции за поддържане на мира се осъществява чрез образованието и целевата квалификация, провеждана във военните училища и Военна академия "Г. С. Раковски" преди заминаване на мисии.
Ангажирането на основните звена от военнообразователната система с подготовката на офицерския състав, заминаващ на мисия, способства за цялостно издигане нивото на преподаване в тези звена. За по-пълно удовлетворяване потребностите от актуални знания и информация за обучаемите с целевата им квалификация се налага да се привличат инструктори и преподаватели, участвали в мисии. Ето защо, за реализиране на този подход се наложи в състава на мисиите да се включват преподаватели от военноучебните заведения, както и да се назначават за преподаватели по военноприложните дисциплини офицери, които вече са били на мисии.
Обучението във военноучебните заведения на офицери, заминаващи на мисии, наложи да се усъвършенства учебно-материалната база за тяхната подготовка. В това направление се оказва помощ и от страните членки на НАТО, в резултат на което се извършва цялостно обновяване на учебно-материалната база и учебния фонд на военните училища и на Военна академия "Г. С. Раковски". За тяхното привеждане към съвременните изисквания е необходимо да не се жалят сили и енергия, защото в условията на трансформация на Въоръжените сили най-добрата инвестиция е високото равнище на образованието и квалификацията на офицерските кадри.
Командирите от Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили, участвали в мисии, придобиха практически умения и опит, свързани с разработване на оперативни планове, извършване на маршове, преходи по море, организация на дейността на летище в зона на операция, предислоциране на личен състав и техника от една зона за отговорност в друга, при сложна военнополитическа обстановка. Освен това участието в тренировъчната мисия на НАТО в Багдад допринесе за усвояване на стандартните оперативни процедури на Съюза и използване на натрупания опит в следващи операции.
Характерът на действията на контингентите в района на мисиите и изпълняваните задачи повишиха знанията и усъвършенстваха уменията на командния състав за организиране дейността и управлението на формированията в екстремни условия на обстановката.
Офицерите обогатиха своя опит, като придобиха нови способности за добиване, анализиране и обобщаване на информация в зоната на операцията, защита на силите и използване на разнообразни способи за мобилност.
Шесто. Когато говорим за повишаване на оперативните способности на Българската армия следва да посочим, че участието на нейни формирования в операции за поддържане на мира доведе до необходимостта от преработване на доктрините, регламентиращи изграждането, развитието и използването на Въоръжените сили. В тази насока особено ценно за нашата армия е участието на офицери в работата на оперативни и тактически съюзни и коалиционни многонационални щабове, тъй като те са носители на знания, изключително полезни при актуализирането на доктриналните документи. Въпреки това, с неудовлетворение трябва да посочим, че е налице значително изоставане в преработването на основните доктрини и нормативни документи, регламентиращи изграждането, развитието и използването на Въоръжените сили.
Като обобщение следва да подчертаем, че на участието в операции за поддържане на мира следва да се гледа като на катализатор за повишаване на оперативните способности на Въоръжените сили, тъй като то въздейства положително върху модернизацията на подразделенията от Българската армия, усъвършенстването на тяхната структура, повишаването на подготовката на личния и командния състав, щабовете и основните им формирования и води до засилване ефективността на тяхното управление и осигуряване.
Анализирайки придобития опит от участие в операции за поддържане на мира, можем да направим следните основни изводи:
1. Операциите за поддържане на мира се налагат трайно като основно средство за разрешаването на кризи и конфликти с различен характер, а участието на формирования от Въоръжените сили в мисии зад граница се превръща в национална задача и ангажира все по-широк кръг длъжностни лица от държавното и военното ръководство на страната.
2. Участието на Българската армия в операции за поддържане на мира в състава на многонационални съюзни и коалиционни сили спомогна за ускоряване на процеса на оптимизиране числеността и усъвършенстване състава и структурата на основните формирования.
3. Придобиването на нови и съвременни образци въоръжение и материални средства повишава оперативните способности на Въоръжените сили и така те се превръщат във високоефективни, добре защитени и способни да изпълняват пълния спектър от мисии и задачи в различни физикогеографски
райони и при различни метеорологични условия.
4. Участието в операции за поддържане на мира е стимулиращ фактор, както за усъвършенстване на знанията, уменията и навиците на личния и командния състав за действие при различни условия на обстановката, така и за повишаване подготовката на щабовете и основните формирования на Въоръжените сили. Личният състав от формированията, участвали в мисии, е с по-голяма издръжливост и ефективност в учебно-бойната дейност и е по-способен да оцелява при конвенционални и асиметрични заплахи.
5. Придобитият опит за управление и осигуряване на контингенти в операции за поддържане на мира позволява да се усъвършенстват процедурите и да се изградят функциониращи системи за управление и осигуряване на Въоръжените сили.
Ангажиментите на нашата страна и в бъдеще ще изискват участие на контингенти в мисии извън територията на страната. Параметрите ще се определят от решенията на Народното събрание и Министерския съвет, от международните договорености. Това има важно национално значение и допринася за издигане авторитета на Република България като достоен и надежден съюзник.
Ефективността на действията на системата за сигурност и отбрана зависи в значителна степен от постоянното сътрудничество със структурите на гражданското общество. В условията на асиметрични заплахи това сътрудничество е жизнено важно и необходимо, което налага да се създава доверие на обществото към структурите от сектора за сигурност и отбрана. Това от своя страна повишава изискванията към дейността на структурите за гражданско-военно сътрудничество.
Опитът, за който говорим трябва да се използва ефективно в системата за обучение на офицерските кадри във военнообразователната система на нашата страна, част от която е и Военна академия "Георги Стойков Раковски", отбелязала неотдавна 95 години от своето създаване.
В заключение трябва да подчертаем, че натрупаният опит и поуките от участието в операции за поддържане на мира са стимул за придобиване на нови и усъвършенстване на съществуващите оперативни способности на Въоръжените сили на Република България.
Завършвайки, позволете ми уважаеми дами и господа, да ви поздравя с откриването на новата учебна година и да пожелая на професорско-преподавателския състав, на всички слушатели и студенти от академията спорна учебно-научна работа, поставяне на амбициозни цели и постигане на още по-високи резултати!
На добър час!
|