emblem
Title

Новини

Прием

STANAG 6001 и ALCPT

Конференции

Публикации

Информационен център

Lloid's Register Quality Assurance
flagEG
flagBG

ВОЕННА АКАДЕМИЯ
„ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ“

ПРАВИЛНИК
ЗА
УЧЕБНАТА ДЕЙНОСТ
НА ВОЕННАТА АКАДЕМИЯ
“ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ”
С О Ф И Я · 2001

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този правилник е разработен на основание чл. 21, т. 2, чл. 30, ал. 1, т. 14 от Закона за висшето образование, чл. 12, ал. 4, т. 8 от Правилника за устройството и дейността на Военната академия “Георги Стойков Раковски”.

Чл. 2. (1) Правилникът определя условията и реда за организиране и провеждане на учебната дейност в академията.

(2) Учебната дейност е единен процес на организиране, осигуряване, провеждане, ръководство и отчитане на обучението в академията.

(3) Учебната дейност в академията се осъществява в съответствие с действащото законодателство в областта на висшето образование, с Правилника за устройството и дейността на Военната академия “Георги Стойков Раковски” и с нормативните документи на Министерството на отбраната.

Чл. 3. Академията провежда обучение за придобиване на висше образование по специалностите от професионалната област “Военно дело” на образователно-квалификационната степен “магистър” и на образователната и научна степен “доктор”, както и обучение за повишаване на квалификацията.

Чл. 4. (1) Учебната дейност в академията осигурява:

1. обучение на български и чуждестранни офицери и граждански лица с висше образование за придобиване на образователно-квалификационната степен “магистър” и на образователната и научна степен “доктор” по специалности от професионалната област “Военно дело”;

2. повишаване квалификацията на кадрови военнослужещи и граждански лица с висше образование;

3. специализирана езикова и щабна подготовка по тактиките, техниките и процедурите на НАТО, както и подготовка за участие в мисии на международни организации и във военни учения с международно участие.

(2) Съдържанието на учебната дейност се осъществява чрез изпълнението на следните основни задачи:

1. организиране и провеждане на конкурсни изпити с кандидатите за обучение в академията и в чуждестранни военни академии, колежи и курсове;

2. планиране, провеждане и отчитане на учебния процес;

3. разработване и актуализиране на учебната документация;

4. организиране и провеждане на семестриални (редовни, поправителни и ликвидационни) изпити;

5. защита на дипломни работи и дипломиране на обучаемите;

6. водене на академичния отчет и документация;

7. учебно-методическа дейност;

8. контрол на учебния процес.

Чл. 5. (1) Управлението на учебната дейност се осъществява от началника на академията.

(2) Непосредственото ръководство на учебната и учебно-методическата дейност се осъществява от заместник-началника по учебната и научната част.

(3) Работен орган на ръководството на академията за управление на учебната дейност е отдел “Учебна дейност”.

КОНКУРСНИ ИЗПИТИ

Раздел І

Организиране на конкурсните изпити

Чл. 6. (1) Условията и редът за приемане на обучаеми в академията се определят ежегодно с наредби, приети от Академичния съвет и утвърдени от министъра на отбраната на Република България.

(2) Организацията на конкурсните изпити се извършва от отдел “Учебна дейност” под общото ръководство на началника на академията.

Чл. 7. За подготовката на кандидатите за слушатели (студенти) в катедрите ежегодно се разработват програми за конкурсните изпити по специалности, които след обсъждане в съветите на основните звена се приемат от Академичния съвет. Те се публикуват във вестник “Българска армия” и в страницата на академията в Интернет не по-късно от два месеца преди началото на конкурсните изпити.

Чл. 8. (1) Началникът на академията със своя заповед определя реда за организиране и провеждане на конкурсните изпити с кандидатите за слушатели (студенти) и назначава следните комисии:

1. комисия за ръководство и контрол на подготовката и провеждането на конкурсните изпити;

2. техническа комисия;

3. комисии за оценяване на писмените работи за всяка специалност;

4. комисии за провеждане на устните изпити за всяка специалност;

5. квесторски комисии;

6. комисия за шифриране и дешифриране на писмените работи;

7. други комисии по условията на наредбата.

(2) В заповедта по предходната алинея се определят редът за работа на комисиите и времето и мястото за провеждане на изпитите.

Чл. 9. Комисията за ръководство и контрол на подготовката и провеждането на конкурсните изпити:

1. подготвя заповедта на началника на академията за организирането и провеждането на конкурсните изпити;

2. организира инструктаж на назначените комисии за провеждане на конкурсните изпити не по-късно от 5 дни преди тяхното начало;

3. упражнява цялостен контрол на конкурсните изпити;

4. извършва класиране на кандидатите по приеманите специалности;

5. разглежда жалби на кандидати и предлага решение пред началника на академията;

6. взема решение за отстраняване на кандидати, уличени в опит за преписване;

7. организира съхраняването на протоколите от проведените изпити и писмените работи на кандидатите;

8. организира чрез финансовите органи заплащането на таксите за конкурсните изпити.

Чл. 10. Техническата комисия:

1. подготвя всички материали и протоколи, необходими за провеждането на изпитите и за работата на комисиите;

2. получава писмените работи на кандидатите от председателите на квесторските комисии след приключване на изпитите;

3. предава малките пликове с личните данни на кандидатите за съхраняване при председателя на комисията за ръководство и контрол на подготовката и провеждането на конкурсните изпити;

4. предава писмените работи на председателя на комисията за шифриране и дешифриране и ги получава обратно след шифрирането им;

5. организира получаването на писмените работи от председателите на комисии за оценка на писмените работи;

6. контролира правилното попълване на изпитните протоколи и представянето им в заповяданите срокове;

7. получава малките пликове с личните данни на кандидатите от председателя на комисията за ръководство и контрол на подготовката и провеждането на конкурсните изпити;

8. предава оценените шифрирани писмени работи и малките пликове с личните данни на кандидатите на председателя на комисията за шифриране и дешифриране и ги получава след дешифрирането им;

9. документално оформя класирането на кандидатите по специалности;

10. отпечатва класирането по специалности и го представя на комисията за ръководство и контрол на подготовката и провеждането на конкурсните изпити;

11. организира изпращането по установения ред на екземпляри от класирането и от протоколите с изпитните резултати в Министерството на отбраната и в Генералния щаб на Българската армия.

Чл. 11. Комисията за оценяване на писмените работи:

1. организира изтеглянето на въпросите за формиране на изпитния билет за писмения изпит и изготвя протокол за това;

2. проверява и оценява писмените работи на кандидатите, като всеки член на комисията работи в отделно помещение и поставя своя индивидуална оценка;

3. след преглеждане и оценяване на първите три писмени работи се доуточняват критериите за оценка на проверителите;

4. оформя индивидуални протоколи на всеки от проверителите и един общ за окончателните оценки на писмените работи. При необходимост оформя и арбитражен протокол, подписан от председателя на комисията.

5. след оценяването на писмените работи ги представя заедно с всички протоколи на председателя на техническата комисия за обработка на резултатите.

Чл. 12. Комисията за провеждане на устен изпит:

1. на свое заседание преди започване на конкурсните изпити определя критериите за оценка на отговорите;

2. оценява устните отговори на всеки кандидат;

3. следи за реда при използване на разрешени помощни материали и отстранява от изпита кандидат, направил опит да подведе комисията;

4. изготвя общ протокол с резултатите от проведения изпит и до 30 минути след приключването му го представя на председателя на техническата комисия.

Чл. 13. Квесторската комисия:

1. отговаря за реда в залата и създава нормални условия за работа на кандидатите;

2. удостоверява самоличността на кандидатите и проверява за заплащането от тях на таксата за кандидатстване;

3. раздава изпитните формуляри, листовете за чернова и пликовете;

4. инструктира кандидатите за реда, по който ще се проведе изпитът;

5. записва изтеглените въпроси на дъската заедно с часа на започване и завършване на изпита;

6. при необходимост раздава допълнителни листа на кандидатите;

7. не допуска влизането на външни лица в залата по време на изпита;

8. контролира работата на кандидатите и приключването на изпита в определеното време;

9. прекратява изпита на кандидат, уличен в преписване, председателят на комисията го отстранява, отразява това в протокола и прави писмено донесение за констатираното нарушение до председателя на комисията за ръководство и контрол на подготовката и провеждането на конкурсните изпити;

10. изготвя протокол за проведен писмен изпит и заедно с писмените работи го представя на председателя на техническата комисия до 30 минути след завършване на изпита.

Чл. 14. (1) Комисията за шифриране и дешифриране на писмените работи:

1. получава писмените работи от председателя на техническата комисия и не по-късно от 30 минути след тяхното шифриране (дешифриране) му ги представя обратно;

2. шифрира всяка писмена работа с индивидуален шифров номер;

3. отговаря за точността на резултатите при шифрирането и дешифрирането;

4. оформя резултатите от своята работа в протоколи.

(2) Комисията отговаря за анонимността на всички писмени работи и на получените оценки преди изготвянето на класирането.

Раздел ІІ

Ред за провеждане на конкурсните изпити и система за оценяване

Чл. 15. При провеждане на писмен изпит:

1. кандидатите по всяка специалност работят в отделна зала;

2. всички въпроси от програмата за кандидатстване по специалността, за която се явяват кандидати, се залагат за изтегляне;

3. в залата за провеждане на конкурсните изпити кандидатите се допускат при представяне на служебна карта и квитанция за платена такса за кандидатстване;

4. от всеки раздел на програмата по лотариен способ се изтегля въпрос от намиращи се в залата кандидати;

5. изтеглените въпроси формират изпитен билет, който се изписва на дъска в залата;

6. времето за работа по изпитния билет се определя в заповедта на началника на академията за организирането и провеждането на конкурсните изпити;

7. писмената работа се разработва с писалка или химикалка, пишеща синьо, а схемите – с чертожни принадлежности с цветни моливи и/или флумастри;

8. след завършване на разработката всеки кандидат поставя в малък плик листчето с личните си данни, откъснато от перфорираната част на подпечатания формуляр, и го запечатва. Писмената работа се предава на председателя на квесторската комисия, който в присъствието на кандидата поставя малкия плик и писмената работа (чернова и белова) в голям плик, запечатва го, отбелязва предаването на работата в списъка на класното отделение и връща служебната карта на кандидата;

9. през първите два академични часа след започване на изпита не се разрешава напускане на залата, след това всеки кандидат има право да излезе с придружител от квесторската комисия за време до 10 минути;

10. след завършване на определеното време квесторската комисия събира всички писмени работи независимо до каква степен са разработени и изпълнява задълженията си в съответствие с т. 8.

Чл. 16. (1) При оценяването на писмените работи:

1. членовете на всяка комисия за оценяване на писмените работи работят по предварително уточнени на катедрен съвет критерии;

2. оценката от всеки проверяващ е с цифри и с точност до 0,50;

3. не се поставя междинна оценка между слаб (2,00) и среден (3,00);

4. общата оценка е средноаритметично от оценките, отразени в протоколите на проверяващите;

5. когато разликата в оценките е повече от 0,50, писмените работи се представят на арбитър (председателя на комисията) за окончателна оценка;

(2) Всички оценки се нанасят в изпитни протоколи, а тези, които са поставени от арбитър, се подписват от него като трети проверител, за което се изготвя протокол за арбитражна оценка, подписван само от арбитъра.

Чл. 17. При провеждане на устен изпит:

1. комисията за провеждане на устен изпит разработва изпитни билети, включващи комбинация на въпросите от всички раздели на програмата за конкурсните изпити по специалността. Изпитните билети се утвърждават от председателя на комисията за ръководство и контрол на подготовката и провеждането на конкурсните изпити в срок, определен в заповедта на началника на академията по чл. 8.

2. в залата за провеждане на изпита се допускат първите четирима кандидати и изтеглянето на изпитните билети от тях се смята за начало на изпита;

3. за подготовка на отговора на всеки кандидат се осигуряват до 40 минути;

4. на мястото на всеки завършил изпита се допуска за изтегляне на изпитен билет следващият кандидат;

5. не се разрешава повторно изтегляне на изпитен билет;

6. за подготовката на устния отговор на всеки кандидат се раздават подпечатани листове, а всички схеми, чертежи и формули се изписват на дъската в залата преди докладването им;

7. доуточняващи въпроси от членовете на комисията се поставят след изслушването на отговорите по всички въпроси, като за подготовка на отговори се осигуряват до 10 минути;

8. всеки член на изпитната комисия самостоятелно оценява отговорите по отделните въпроси на всеки кандидат и му поставя обща оценка;

9. крайната оценка с точност до 0,50 по шестобалната система се съобщава от председателя на комисията на всеки кандидат след завършване на неговите отговори;

10. изпитният протокол се попълва от комисията с индивидуалните оценки на всеки кандидат и се подписва от всички членове.

Чл. 18. (1) Със заповедта на началника на академията по чл. 8, ал.1 за времето на провеждане на конкурсните изпити кандидатите се разпределят в класни отделения по специалности и на всяко класно отделение се назначава класен ръководител.

(2) Класният ръководител:

1. е непосредствен началник на всички кандидати за времето на провеждане на конкурсните изпити;

2. организира издаването и предоставянето на временни пропуски за времето на конкурсните изпити;

3. отговаря за запознаването на всички кандидати с графика за провеждане на конкурсните изпити и представя личния състав на повереното му класно отделение на всеки от конкурсните изпити;

4. получава резултатите от писмените изпити и ги съобщава на кандидатите;

5. съобщава крайните резултати на кандидатите и организира сдаването на временните пропуски;

6. организира чрез финансовите органи на академията заплащането на таксите за конкурсните изпити от кандидатите от класното отделение.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС

Раздел І

Планиране на учебния процес

Чл. 19. Учебният процес се планира съгласно Закона за висшето образование, Закона за научните степени и научните звания, Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и в съответствие с Правилника за устройството и дейността на Военната академия “Георги Стойков Раковски”.

Чл. 20. Основа за планирането на учебния процес са годишният план на академията, учебната документация за всяка специалност (курс) и заповедите на началника на академията относно учебната дейност.

Чл. 21. Учебният процес в академията се планира и провежда по учебна документация, която включва квалификационна характеристика, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес.

Чл. 22. (1) С квалификационната характеристика се определя обемът от знания, практически умения и качества, които се придобиват по време на обучението.

(2) Проектът на квалификационна характеристика се разработва в основното звено и се предлага на Академичния съвет от съвета на основното звено.

(3) Квалификационната характеристика се приема от Академичния съвет и се утвърждава от министъра на отбраната.

Чл. 23. (1) Учебният план е основен документ за всяка специалност (курс). C него се определят:

1. формата и срокът на обучение;

2. наименованието, редът на преминаване и хорариумът на изучаваните дисциплини;

3. броят и продължителността на семестрите, учебното и неучебното време по седмици, дни и академични часове;

4. формите за проверка на знанията.

(2) Проектът на учебен план се разработва в основното звено и се предлага на Академичния съвет от съвета на основното звено.

(3) Академичният съвет предлага учебния план на министъра на отбраната за утвърждаване след съгласуването му по установения законов ред.

Чл. 24. (1) Учебната програма по дадена дисциплина включва разпределението на учебното съдържание по теми, форми на обучение и обем академични часове. Учебното съдържание на дисциплината се организира в относително обособени части (модули).

(2) Учебната програма за всяка дисциплина от учебния план се разработва в съответната катедра и се предлага от катедрения съвет за приемане от съвета на основното звено.

(3) Когато учебната програма включва модули, които се водят от катедри от друго основно звено, тя се приема от Академичния съвет.

(4) Въз основа на решенията на органите по предходните две алинеи за приемане на учебната програма, тя се утвърждава от началника на академията.

(5) Корекции в учебната програма се извършват по предложение на катедрения съвет с решение на съвета на основното звено. Корекциите не могат да нарушават единните държавни изисквания за обучение по съответната специалност.

Чл. 25. (1) На основата на учебните планове и програми за всяка специалност (курс) се разработва ежегоден график на учебния процес.

(2) Графикът на учебния процес се подписва от ръководителя на основното звено, съгласува се със заместник-началника по учебната и научната част и се утвърждава от началника на академията не по-късно от два месеца преди началото на учебната година.

Чл. 26. (1) За обучение в задочна и дистанционна форма се изготвя отделна учебна документация и/или индивидуални планове за обучение.

(2) Разработването и приемането на учебната документация за обучение в задочна и дистанционна форма се извършва по ред, аналогичен с този при редовната форма на обучение.

Чл. 27. За курсовете през учебната година в отдел “Учебна дейност” се разработва обобщен стъпаловиден график, който съдържа:

1. наименование (шифър) на курса;

2. начало, продължителност и край на курса;

3. място на провеждане;

4. брой обучаеми.

Чл. 28. Преди началото на планирането на учебния процес катедрените съвети разпределят учебната заетост на академичния състав, а началниците на катедри съгласуват преподавателите по дисциплини и форми на обучение.

Чл. 29. Планирането на учебния процес се извършва от отдел “Учебна дейност” по семестри за всички специалности и курсове в академията.

Чл. 30. За планиране на учебния процес отдел “Учебна дейност” поддържа компютърен софтуер, който съчетава разработването на разписанията за занятията на всяко класно отделение за семестъра, с реализиране на цялата учебно-планова и справочна документация, необходима за осъществяване и управление на учебния процес.

Чл. 31. (1) Учебно-плановата документация включва:

1. разписание на занятията на всяко класно отделение за семестъра;

2. график за занятията на всеки преподавател;

3. разписание на занятията в академията за семестъра;

4. разписание на занятията на всяко основно звено;

5. разписание за занятията на всяка катедра.

(2) Разписанието на занятията в академията се приема от Академичния съвет.

(3) Учебно-плановата документация се оформя, размножава и разпределя от отдел “Учебна дейност” не по-късно от две седмици преди началото на семестъра.

Чл. 32. Справочната документация се изготвя от отдел “Учебна дейност” след приключване на планирането и включва:

1. справка за планираните изпити през семестъра;

2. справка за заетостта на зали и кабинети;

3. справка за аудиторната учебна заетост на преподавателите по катедри.

Чл. 33. Нормативът за аудиторната учебна заетост на научно-преподавателския състав се определя ежегодно от Академичния съвет и се обявява в заповед на началника на академията.

Раздел ІІ

Провеждане на учебния процес

Чл. 34. (1) Учебният процес в академията се организира по академични часове в учебни дни, учебни седмици, семестри и учебни години.

(2) Академичният час е с продължителност 45 минути.

(3) Учебният ден е с продължителност шест академични часа. Освен тях в разпределението на времето за деня се предвиждат и не по-малко от два академични часа за самостоятелна работа на обучаемите. При специфични форми на обучение – военни игри, опознавателни пътувания, стаж и други занятия извън академията – се разчита учебен ден от осем академични часа.

(4) Учебната седмица се състои от пет учебни дни.

(5) Семестърът обхваща от четири до шест месеца.

(6) Академичната учебна година включва два семестъра.

Чл. 35. (1) Промяна на занятия, часове за самостоятелна работа или изменение в разписанието за занятията се допускат само по изключение и с разрешение на заместник-началника по учебната и научната част.

(2) Промените се съгласуват с ръководителя на основното звено, отговарящо за обучението, и с началника на отдел “Учебна дейност”.

Чл. 36. (1) В академията се прилагат традиционните дидактически форми в съчетание със съвременни форми на обучение, като дискусионна лекция, казус, разработване на есе, колоквиум, самостоятелно изследване, компютърно подпомагано учение и други.

(2) Преподавателите могат да прилагат и други форми на обучение, съгласувани на катедрен съвет и отразени своевременно в разписанието за занятия.

Раздел ІІІ

Права и задължения на участниците в учебния процес

Чл. 37. Участници в учебния процес са:

1. хабилитираните и нехабилитираните лица, заемащи длъжности за преподаватели по смисъла на чл. 47, ал. 1, точки 1, 3 и 5 от Правилника за устройството и дейността на Военната академия “Георги Стойков Раковски”, както и гост-преподавателите и привличаните хабилитирани и нехабилитирани лица за извършване на преподавателска дейност на хонорар;

2. обучаемите, по смисъла на чл. 53, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Военната академия “Георги Стойков Раковски”.

Чл. 38. Правата и задълженията на участниците в учебния процес се регламентират от Закона за висшето образование, от Закона за научните степени и научните звания, от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, от Правилника за кадрова военна служба, от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България, от Правилника за устройството и дейността на Военната академия “Георги Стойков Раковски” и от този правилник.

Чл. 39. (1) Научно-преподавателските кадри в академията освен правата, установени в законите и тези по чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Военната академия “Георги Стойков Раковски”, имат право:

1. да използват материалната база, информационните системи и библиотеките на академията, както и външни такива, за целите на своята преподавателска дейност;

2. да ползват за творческото и професионалното си развитие специализация във и извън академията по решение на съвета на основното звено;

3. да участват в академичния обмен с други висши училища в България и в чужбина;

4. да членуват в професионални общности, в творчески съюзи и в други български и чуждестранни сдружения, доколкото това не противоречи на законите.

(2) Преподавателите по чл. 47, ал. 1, т. 1 и 3 от Правилника за устройството и дейността на Военната академия “Георги Стойков Раковски” имат право на всеки седем години да ползват отпуск до една академична година за творческото си развитие по решение на съвета на основното звено. През този период на тях не им се възлага учебна заетост, а резултатът от работата им се приема от съвета на основното звено.

(3) При провеждането на учебни занятия преподавателят е началник на обучаемите и се ползва спрямо тях с дисциплинарна власт, съответстваща на основната длъжност, на която е приравнена неговата научно-преподавателска длъжност.

Чл. 40. (1) Научно-преподавателските кадри в академията освен задълженията, установени в законите и тези по чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Военната академия “Георги Стойков Раковски”, имат и следните допълнителни задължения:

1. да разработват и актуализират учебното съдържание и учебните програми на дисциплините, които преподават;

2. да спазват графика за занятията и да преподават в съответствие с учебните планове и програми;

3. да се подготвят задълбочено за учебните занятия и да ги провеждат на високо научнотеоретично и методическо равнище;

4. да оказват всекидневна помощ на обучаемите при подготовката им за занятия;

5. да проявяват постоянна и принципна взискателност към подготовката на обучаемите;

6. да се отнасят с уважение към честта и достойнството на слушателите (студентите), докторантите и специализантите и на служителите от административния и обслужващия персонал;

7. да разработват учебния фонд по дисциплините, които преподават;

8. да участват в разработването и актуализирането на учебната документация за специалността (курса);

9. да участват в учебно-методическата дейност на катедрата и да изпълняват решенията на катедрения съвет;

10. да докладват в катедрения съвет за възникналите проблеми в учебния процес и да предлагат пътища за тяхното решаване;

11. да ръководят разработването на дипломни работи от слушателите (студентите);

12. да рецензират научни трудове, дипломни работи и учебни материали;

13. да оценяват знанията на обучаемите с максимална обективност, без да се влияят от други фактори;

14. постоянно да усъвършенстват своята теоретична, педагогическа и методическа подготовка.

Чл. 41. (1) Обучаемите в академията освен правата, установени в законите и тези по чл. 54, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Военната академия “Георги Стойков Раковски”, имат право:

1. да получат образование и/или професионална квалификация съобразно учебния план и единните държавни изисквания на равнището на съвременните постижения в професионалната област “Военно дело”;

2. да получат знания, умения и навици, предвидени в квалификационната характеристика за съответната специалност, по всички задължителни учебни дисциплини;

3. да избират свободно и да изучават избираеми и факултативни учебни дисциплини, предвидени в учебния план за съответната специалност;

4. да участват в научноизследователската дейност на академията съобразно равнището на научната им подготовка, като им се гарантират авторските, изобретателските и сродните права и възнаграждения;

5. да ползват местата за отдих и спорт на академията по установения за това ред, както и медицинска помощ и качествено административно обслужване в академията;

6. да бъдат настанявани в общежитията на академията;

7. да избират и да бъдат избирани в органите за управление на академията и на нейните основни звена;

8. като членове на съвета на слушателите, студентите и докторантите имат права съгласно чл. 73 от Закона за висшето образование.

(2) Слушателите (студентите) имат равни права. Единствен критерий за оценка на тяхната дейност и за ползване на насърчения е успехът, показан в процеса на обучението.

Чл. 42. Обучаемите в академията освен задълженията по чл. 56 от Правилника за устройството и дейността на Военната академия “Георги Стойков Раковски”, са длъжни:

1. да присъстват редовно и да участват активно в учебните занятия;

2. да спазват установените правила за поведение и вътрешен ред в академията;

3. да допринасят със своята подготовка и гражданско поведение за издигане престижа и научния авторитет на академията;

4. да усвояват всекидневно и задълбочено преподавания учебен материал;

5. да планират и пълноценно да използват времето за самостоятелна работа;

6. да изпълняват своевременно и в пълен обем указанията на преподавателя и класния ръководител относно учебния процес;

7. да се отнасят с уважение към преподавателите и към служителите от административния и обслужващия персонал;

8. да спазват изискванията за съхраняването на секретните документи, всекидневно да проверяват тяхната наличност и да докладват на отговорника на класното отделение;

9. да опазват материалната и спортната база и зачисленото им имущество.

Чл. 43. (1) Преди началото на обучението слушателите (студентите) и специализантите се разпределят в класни отделения по специалности. На всяко класно отделение се назначава класен ръководител със заповед на началника на академията по предложение на съвета на основното звено.

(2) За класен ръководител се назначава преподавател, който води основна дисциплина за специалността.

(3) Класният ръководител:

1. е пряк началник на слушателите (студентите) и специализантите от класното отделение и спрямо тях се ползва с дисциплинарна власт, съответстваща на основната длъжност, на която е приравнена неговата научно-преподавателска длъжност;

2. отговаря за подготовката, обучението и възпитанието на слушателите (студентите) и специализантите от класното отделение;

3. контролира и ежемесечно анализира и отчита успеха и дисциплината на слушателите (студентите) и специализантите, взема мерки за тяхното подобряване и докладва за състоянието им пред катедрения съвет;

4. участва в организирането и провеждането на семестриалните изпити и защитите на дипломните работи;

5. участва при изготвянето на атестациите и служебните характеристики на слушателите (студентите) и специализантите при завършването на обучението им;

6. организира и участва в провеждането на основните форми на обучение на слушателите (студентите) и специализантите;

7. оказва системна помощ на слушателите (студентите) и специализантите, насочва и ръководи самостоятелната им работа, организира и участва в ръководството на извънакадемичните форми на обучение;

8. организира провеждането на консултации с преподаватели от други катедри по искане на слушателите (студентите) и специализантите;

9. ежемесечно проверява опазването и отчета на секретните материали и при необходимост взема мерки за подобряването им;

10. участва при определянето на темите за дипломни работи на слушателите (студентите) и осъществява методическо ръководство и помощ при разработването и защитата им;

11. оказва методическа помощ на слушателите (студентите) при избора на факултативни и свободноизбираеми учебни дисциплини в съответствие с учебния план на специалността;

12. участва при избирането от обучаемите на отговорника на класното отделение;

13. участва в организирането на работата на мандатната комисия при провеждането на кадровите беседи за разпределението на випускниците;

14. изпълнява и други задължения по решение на съвета на основното звено и на катедрения съвет.

Чл. 44. (1) Всяко класно отделение избира отговорник на класното отделение.

(2) Отговорникът на класно отделение е слушател (студент) или специализант от състава на отделението. Той се избира от обучаемите от класното отделение измежду най-старшите по звание (за гражданските лица измежду най-старшите по ранг) и се обявява със заповед на началника на академията.

(3) Отговорникът на класното отделение има права и задължения като останалите обучаеми от отделението, като освен това:

1. представлява класното отделение пред катедрите и пред органите за управление на основното звено;

2. назначава дежурен по клас и ръководи неговата дейност;

3. контролира опазването на секретните документи и ежеседмично проверява тяхното състояние и наличност;

4. контролира редовното присъствие на занятия и спазването на установената форма от обучаемите;

5. попълва всекидневно наличността на слушателите (студентите) и специализантите в дневника на класното отделение и го представя в ръководството на основното звено;

6. докладва на ръководителя на основното звено за възникнали нередности и проблеми.

Р аздел І V

Отчет на учебния процес

Чл. 45. Отчетът на учебния процес се води в основните звена и в отдел “Учебна дейност”.

Чл. 46. Резултатите от учебния процес се отчитат:

1. след всеки семестър от ръководителя на основното звено пред съвета на основното звено;

2. след края на учебната година от началника на академията пред Академичния съвет.

Чл. 47. (1) В академията се води следната документация за отчет на учебния процес:

1. дневник на класното отделение;

2. слушателска (студентска) книжка;

3. изпитен протокол.

(2) Документите по ал. 1, точки 1 и 3 се съхраняват една година след завършване курса на обучение.

Чл. 48. Дневникът на класното отделение се води в класното отделение и се съхранява в основното звено. В него всекидневно се заверяват:

1. от преподавателите – провеждането на учебните занятия, промените в тях и текущите оценки;

2. от отговорника на класното отделение – присъствието на обучаемите.

Чл. 49. Слушателската (студентската) книжка се попълва от всеки слушател (студент) след зачисляването му в академията. Заверяването на семестъра и контролът по законосъобразното й попълване се осъществяват от ръководителя на основното звено и от началника на отдел “Учебна дейност”.

Чл. 50. Изпитният протокол се получава и след приключването на изпита се връща от председателя на изпитна комисия (изпитващия) в отдел “Учебна дейност,” където се съхранява.

ОЦЕНКА НА ЗНАНИЯТА, ЗАЩИТА НА ДИПЛОМНИТЕ
РАБОТИ И ЗАВЪРШВАНЕ КУРСА НА ОБУЧЕНИЕ

Раздел І

Оценка на знанията

Чл. 51. Формите за проверка и оценка на знанията на обучаемите се определят в учебните планове и програми.

Чл. 52. (1) Знанията и уменията на обучаемите се оценяват по шестобална система, която включва: отличен (6,00), много добър (5,00), добър (4,00), среден (3,00) и слаб (2,00). Оценките се изписват с думи и цифри в изпитните протоколи и в слушателските книжки.

(2) По решение на Академичния съвет академията може да въвежда и друга система за оценяване, като осигури сравнимост на оценките по шестобалната система.

Чл. 53. (1) Допускането до редовни, поправителни и ликвидационни сесии се осъществява по ред, определен в глава пета, раздел втори на Правилника за устройството и дейността на Военната академия “Георги Стойков Раковски”.

(2) При ползване на допълнителни сесии с разрешение на началника на академията слушателите (студентите) са длъжни да посещават всички занятия и да изпълняват задълженията си, произтичащи от учебния план за следващия семестър.

Чл. 54. (1) Слушателите кадрови военнослужещи, които не са положили успешно повече от един поправителен изпит, се отчисляват от академията със заповед на министъра на отбраната по предложение на началника на академията.

(2) Студентите, които не са положили успешно повече от един поправителен изпит, се отчисляват със заповед на началника на академията.

Чл. 55. Изпити се провеждат по време на изпитна сесия или след приключване на дадена дисциплина съгласно разписанията за занятията.

Чл. 56. (1) За провеждането на изпити, в зависимост от тяхната форма, катедрата разработва:

1. въпросници за подготовка на обучаемите за изпит;

2. тестове;

3. изпитни билети.

(2) Въпросниците за подготовка за изпит се приемат на катедрен съвет и се утвърждават от заместник-началника по учебната и научната част. Връчват се на обучаемите не по-късно от 30 дни преди изпита.

(3) Изпитните билети (тестовете) се утвърждават от началника на катедрата най-късно 10 дни преди изпита.

(4) Не се разрешава предварително запознаване на обучаемите с изпитните билети или други изпитни материали.

Чл. 57. (1) Изпитите по задължителните дисциплини се провеждат от хабилитирани в съответната научна област преподаватели, водещи основния лекционен курс.

(2) Семестриалните изпити по чужд език могат да се провеждат и от нехабилитирани преподаватели.

Чл. 58. (1) Председателят на изпитна комисия (изпитващият) обявява времето за провеждане на изпита и дава указания за реда на работа и изискванията към обучаемите за разработване на изпитните въпроси.

(2) Редът за провеждане на писмен и устен изпит е аналогичен с описания в глава втора, раздел втори на настоящия правилник.

Чл. 59. На обучаем, който преписва, изпитът се прекратява. Председателят на комисията (изпитващият) нанася в изпитния протокол оценка слаб (2,00) и представя писмен доклад на началника на академията за вземане на дисциплинарни мерки.

Чл. 60 . (1) Оценките от изпитите се нанасят с химикал в изпитния протокол и поправки не се допускат.

(2) Вместо оценка в изпитния протокол се нанася единствено писменото обяснение за нейното отсъствие (например “не се явил”).

(3) Оценките от изпитния протокол се вписват от председателя на изпитната комисия (изпитващия) в Главната книга на Военната академия “Георги Стойков Раковски” след провеждане на поправителната сесия за семестъра.

Раздел ІІ

Защита на дипломна работа и завършване курса на обучение

Чл. 61. (1) Обучението на слушателите (студентите) завършва със защита на дипломна работа.

(2) До защита на дипломна работа се допуска слушател (студент), положил успешно всички изпити, предвидени в учебния план.

(3) В дипломната работа дипломантът разработва проблем от специалността, по която се обучава.

Чл. 62. Темата на дипломната работа е право на избор на дипломанта съобразно неговите научни интереси и способност за научна работа.

Чл. 63. Процедурата по избор на тема за дипломна работа започва не по-късно от два месеца преди нейното възлагане и включва:

1. катедреният съвет, след консултация с Главния щаб на вида въоръжени сили и/или с Генералния щаб на Българската армия, приема списък от теми, който се предлага на дипломантите, като броят им трябва да превишава броя на обучаемите;

2. всеки дипломант има право да предложи своя тема за дипломна работа по специалността, за която се обучава;

3. предложените от обучаемите теми се обсъждат на катедрен съвет с участието на вносителите и приетите теми допълват списъка по т. 1;

4. окончателният списък от теми се утвърждава от началника на основното звено;

5. всеки обучаем избира по коя тема от окончателния списък ще разработва дипломна работа, като при избора на тема приоритет има дипломантът, който я е предложил;

6. проблеми, възникнали при избора на темите, се решават от началника на катедрата;

7. определянето на научните ръководители по избраните от дипломантите теми се извършва от катедрения съвет;

8. въз основа на решението на катедрата по предходната точка се изготвя списък в два екземпляра, които се разпределят в ръководството на основното звено и в отдел “Учебна дейност”;

9. възлагането на темата за дипломната работа се извършва чрез връчване на дипломанта на задание за разработване на дипломна работа;

10. темата се смята за възложена след подписването на заданието от дипломанта.

Чл. 64. Дипломната работа се възлага не по-късно от шест месеца преди нейната защита.

Чл. 65. Дипломната работа може да съдържа приложения, като методически разработки, модели, алгоритми, статистически материали и резултати от изследванията, мултимедия и други.

Чл. 66. (1) Дипломната работа се отпечатва в два екземпляра и се комплектува в следната структура: титулна страница, задание за разработване на дипломната работа, отзив на научния ръководител със заключение на началника на катедрата, рецензия, съдържание, увод, изложение, заключение, библиографска справка и приложения.

(2) Дипломна работа от секретен характер се отпечатва в един екземпляр.

Чл. 67. (1) При оформянето на дипломната работа се спазват изискванията на БДС и на Правилника за издателската дейност на Военната академия “Георги Стойков Раковски”.

(2) При наличие на отделни големи графични документи те се поставят в джоб към първата корица на дипломната работа.

(3) При дипломна работа от секретен характер, съдържаща повече от един отчетен номер, се прилага опис.

Чл. 68. Научният ръководител осъществява научно-методическо ръководство на дипломанта. Той е длъжен:

1. да подготви и предложи за приемане от катедрения съвет на заданието за разработване на дипломната работа, изготвено в два екземпляра;

2. да връчи утвърденото задание на дипломанта и след като той го подпише, научният ръководител да върне единия екземпляр за съхраняване в катедрата;

3. да ръководи дейността на дипломанта по съставянето на библиографската справка и разработването на календарния и структурния план;

4. да консултира дипломанта по научни и методически проблеми и да следи хода на разработването на дипломната работа;

5. да информира ръководството на катедрата при възникване на сериозни проблеми в разработването на дипломната работа от дипломанта и при обезпокоително изоставане от планираните срокове;

6. да докладва за завършване на дипломната работа в катедрения съвет и да изготви писмен отзив със становище относно допускането до защита.

Чл. 69. Дипломантът разработва самостоятелно дипломната си работа, като използва своите знания и опит и на основата на анализиране на достъпните информационни масиви. Той е длъжен:

1. да си изясни темата и целта на разработката;

2. да изготви библиографска справка и проблемен лист и да ги съгласува с научния си ръководител;

3. да разработи структурен и календарен план, които да представи за утвърждаване от научния си ръководител в срок до края на третия месец от връчването на заданието;

4. да се отчита пред научния си ръководител съгласно утвърдения календарен план;

5. коректно да отрази в дипломната си работа използването на литературните източници;

6. да разработи и оформи дипломната си работа по изискванията на чл. 66;

7. да представи дипломната си работа в завършен вид на научния си ръководител не по-късно от един месец преди защитата.

Чл. 70. (1) Рецензирането на дипломните работи се извършва от избрани рецензенти.

(2) За рецензенти се избират лица, завършили Военната академия “Георги Стойков Раковски” (или приравнени) по специалността на дипломната работа или работещи в съответната област.

(3) Рецензентите се избират от катедрения съвет до една седмица след представяне на дипломните работи.

(4) Предложения за избор на рецензенти се правят от научните ръководители след съгласуване с предлаганите лица.

(5) Избраните рецензенти се уведомяват писмено с посочване срока за представяне на рецензията – 20 дни преди защитата.

Чл. 71. (1) Рецензията се изготвя в свободна форма и трябва да даде ясен отговор на следните въпроси:

1. от какъв вид е дипломната работа – изследователски или компилативен;

2. определени и отграничени ли са обектът и предметът на изследване;

3. как са формулирани целта и задачите на изследването;

4. правилно ли е избран инструментариумът за решаване на проблемите;

5. как са решени задачите на изследването;

6. има ли научна и практическа значимост;

7. как са формулирани насоките за по-нататъшни изследвания;

8. дали дипломантът правилно е конструирал дипломната работа, точно ли е използвал терминологията и литературния език, коректно ли е използвал литературните източници.

(2) Рецензията завършва с предложение:

1. за допускане до защита;

2. за недопускане до защита на дипломна работа, която не отговаря в задоволителна степен на посочените изисквания или когато бъде установено недобросъвестно използване на източниците.

(3) Рецензията се прилага към дипломната работа непосредствено след отзива и се представя в катедрата не по-късно от десет дни преди защитата.

Чл. 72. (1) Защитата на дипломните работи се извършва пред държавна комисия.

(2) Държавната комисия по всяка специалност се определя със заповед на министъра на отбраната на Република България.

(3) Всяка държавна комисия е съставена от не по-малко от три хабилитирани в съответната област лица и от представители на Министерството на отбраната, Генералния щаб на Българската армия и Главните щабове на видовете въоръжени сили. В комисията могат да участват и преподаватели с образователна и научна степен “доктор”.

(4) Съставите на държавните комисии по специалности се предлагат на министъра на отбраната от началника на академията след приемането им от Академичния съвет по предложение на съвета на основното звено не по-късно от два месеца преди защитата на дипломните работи.

(5) За председател на държавната комисия се назначава началникът на водещата за специалността катедра или друг хабилитиран преподавател.

Чл. 73. (1) Защитата на дипломните работи се провежда по график, разработен в отдел “Учебна дейност“.

(2) На защитата на дипломните работи могат да присъстват научни ръководители, рецензенти, преподаватели от катедрите, представители на Министерството на отбраната и слушатели от академията.

Чл. 74. (1) На закрито заседание членовете на държавната комисия определят:

1. оценка с точност до единица за разработването и оформянето на дипломната работа;

2. оценка с точност до единица за защитата на дипломната работа;

3. крайна оценка, която е средноаритметична на оценките по предходните две точки.

(2) Председателят на държавната комисия обявява крайната оценка на дипломанта в деня на защитата. Оценката е окончателна и не може да бъде обжалвана.

Чл. 75. Дипломните работи остават собственост на академията.

Чл. 76. Дипломант, незащитил дипломна работа, по предложение на държавната комисия може да бъде допуснат до повторна защита или да завърши семестриално, като разработва нова дипломна работа, която защитава със следващия випуск.

Чл. 77. (1) Резултатите от защитата на дипломните работи държавната комисия вписва в изпитен протокол.

(2) Въз основа на протокола държавната комисия изготвя акт за резултатите от защитата на дипломните работи.

(3) Председателят на държавната комисия представя документите по алинеи 1 и 2 в отдел “Учебна дейност” и вписва резултатите от защитата на дипломните работи в Главната книга на Военната академия “Георги Стойков Раковски”.

Чл. 78. Диплома за висше образование по специалност от областта “Военно дело” от съответното професионално направление на образователно-квалификационната степен “магистър” се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебния план на тази специалност.

СЛЕДДИПЛОМНА КВАЛИФИКАЦИЯ

Чл. 79. (1) В академията се провежда обучение за повишаване квалификацията и за усъвършенстване на езиковата подготовка на специализанти – български и чуждестранни кадрови военнослужещи и граждански лица.

(2) Обучението по предходната алинея се организира в курсове.

(3) Курсовете се провеждат в основните звена на академията или в други специализирани звена в структурата й, по ред и условия, установени с наредба на министъра на отбраната или със заповед на началника на академията.

Чл. 80. Разписанието на занятията в курсовете за следдипломна квалификация се разработва в отдел “Учебна дейност”.

Чл. 81. Специализантите имат правата и задълженията на обучаеми, установени в законите, в Правилника за устройството и дейността на Военната академия “Георги Стойков Раковски” и в този правилник.

Чл. 82 . (1) През периода на обучение специализантите са подчинени на началника на академията.

(2) По време на курса не се разрешава ползването на редовен отпуск.

Чл. 83. (1) Завършилите обучението си специализанти получават удостоверение или свидетелство за професионална квалификация.

(2) Документите за завършен курс за следдипломна квалификация се връчват на специализантите от началника на академията или от упълномощени от него лица.

АКАДЕМИЧЕН ОТЧЕТ И ДОКУМЕНТАЦИЯ

Чл. 84. (1) Академията организира академичния отчет и документацията си съобразно чл. 7 от Закона за висшето образование и Наредбата за единните държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища.

(2) Документите, които издава академията, са:

1. диплома за завършено висше образование на образователно-квалификационната степен “магистър”;

2. свидетелство за професионална квалификация;

3. удостоверение за професионална квалификация;

4. академична справка;

5. уверение;

6. удостоверение за владеене на чужд език.

(3) Образците документи по ал. 2 се получават от кадровите органи на Министерството на отбраната по заявка на отдел “Учебна дейност”.

(4) Академичният отчет и регистрирането на документите, които издава академията, се организират и осъществяват в отдел “Учебна дейност”, където се водят:

1. Главна книга на Военната академия “Георги Стойков Раковски”;

2. книга за регистриране на дипломите;

3. книга за регистриране на удостоверенията и свидетелствата за професионална квалификация.

(5) Документите по ал. 4 се съхраняват безсрочно.

Чл. 85. В отдел “Учебна дейност” се подготвят справки за випускници на академията до 5 години след завършване на курса на обучението им и отговори на жалби, възражения и молби, изискващи решаване на академично равнище.

Чл. 86. (1) Слушателите (студентите) първокурсници се записват в отдел “Учебна дейност” не по-късно от един месец след началото на учебната година.

(2) При записването си първокурсникът представя:

1. оригинал и копие на диплома за завършено висше образование;

2. лична карта;

3. снимка.

Чл. 87. (1) Отдел “Учебна дейност” подготвя протоколите за изпитите през семестъра.

(2) Изпитният протокол, попълнен и подписан, се предава в отдел “Учебна дейност” от председателя на изпитната комисия (изпитващия).

Чл. 88. (1) До началото на учебната година отдел “Учебна дейност” изготвя заповед на началника на академията, с която се привеждат слушателите (студентите) в по-горен курс, формират се класните отделения, учебните групи и потоците за учебната година, назначават се класните ръководители, определят се класните стаи и се обявяват поправителните сесии.

(2) След приключване на поправителната и ликвидационната сесия отдел “Учебна дейност” подготвя заповедта на началника на академията за резултатите от проведените изпити.

Чл. 89. (1) Отдел “Учебна дейност” подготвя списъка на всички випускници по специалности по ред на успеха и го представя на началника на академията в посочен от него срок.

(2) В своя заповед началникът на академията обявява първенеца и отличниците на випуска.

(3) Първенецът на випуска се определя въз основа на Правилата за определяне на първенеца на випуска на Военната академия “Георги Стойков Раковски”, приети от Академичния съвет.

(4) Отличник е слушател (студент), постигнал среден успех от курса на обучение, както и през всяка учебна година, не по-нисък от 5,50 и защитил дипломна работа с “Отличен”.

Чл. 90. (1) Отдел “Учебна дейност” подготвя данните за попълване на дипломите и приложенията към тях, организира надписването им и носи отговорност за правомерното им издаване.

(2) При получаване на дипломите випускниците се подписват в книгата за регистриране на дипломите.

Чл. 91. (1) Отдел “Учебна дейност” подготвя и регистрира издаването на свидетелствата и удостоверенията за следдипломна квалификация, както и удостоверенията за владеене на чужд език по STANAG -6001.

(2) Една седмица преди завършване на всеки курс основните звена представят в отдел “Учебна дейност” личните данни на специализантите за изготвяне на документите по предходната алинея.

Чл. 92. Академията издава и други документи по образец по силата на международни споразумения, заповеди, наредби и инструкции на Министерството на отбраната след провеждане на изпити за придобиване на правоспособност за владеене на чужд език или друга професионална подготовка.

УЧЕБНО-МЕТОДИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

Чл. 93. Учебно-методическата дейност е съставна част на учебния процес в академията и една от основните дейности на научно-преподавателския състав.

Чл. 94. Целта на учебно-методическата дейност е повишаване качеството на обучението чрез решаването на следните задачи:

1. усъвършенстване на съществуващите и търсене на нови методи, форми и похвати за обучение и възпитание на обучаемите;

2. системно изучаване, обобщаване и разпространяване на българския и чуждестранния опит в обучението и извличане на поуки от практиката;

3. повишаване методическата квалификация на научно-преподавателския състав;

4. усъвършенстване на учебно-методическата база в катедрите;

5. разработване на методики за курсови и дипломни работи на слушателите;

6. разработване на целесъобразни форми и съдържание на учебно-методическата дейност в академията.

Чл. 95. Общото ръководство на учебно-методическата дейност в академията се осъществява от заместник-началника по учебната и научната част, а непосредственото – от началниците на катедри.

Чл. 96. Основни форми на учебно-методическа дейност са научно-методическите конференции, учебно-методическите сборове, методическите съвещания, методическите занятия.

Чл. 97. На научно-методическите конференции, провеждани под ръководството на началника на академията, се обсъждат проблемни въпроси от общоакадемичен характер, разглеждат се резултатите от научните изследвания в областта на обучението и възпитанието, обменя се педагогически опит.

Чл. 98. Учебно-методическите сборове се провеждат в основните звена. По време на тях началниците на катедри споделят опит и на показни занятия изявени преподаватели демонстрират нови методи в учебния процес.

Чл. 99. (1) На методическите съвещания се обсъждат общи и частни методики за преподаване на учебни дисциплини и теми, учебно-методически разработки за провеждане на занятия, методи за преминаване на учебни въпроси с използване на съвременни технически средства за онагледяване, важни теоретични въпроси и методите за преподаването им, обем и съдържание на материала за самостоятелна работа на обучаемите, резултати от открити и показни занятия и други.

(2) Междукатедрени методически съвещания се провеждат от заместник-началника по учебната и по научната част или от началниците на основни звена. Решенията, взети на тези съвещания, са задължителни за участващите катедри.

Чл. 100. (1) Методическите занятия са инструкторско-методически, показни, открити и други.

(2) На инструкторско-методическите занятия се отработват оптимални прийоми за провеждане на отделни занятия и се установява единство в тълкуването и в методиката на преподаването на конкретни учебни въпроси. На комплексните инструкторско-методически занятия присъстват преподавателите от всички катедри, участващи в разработването на задачите и в провеждането на занятията по тях.

(3) Показните занятия са предназначени за предаване на положителния опит по организацията и методиката на обучение. Провеждат се по нови или сложни учебни въпроси от най-добрите преподаватели по дадена дисциплина.

(4) Чрез откритите занятия се изучава и обобщава опитът в преподаването, подпомагат се преподавателите в усъвършенстване на методиката и организацията на занятията. Откритото занятие завършва с обсъждане, в което участват всички присъствали на него преподаватели.

Чл. 101. (1) Основен център за организиране и провеждане на учебно-методическата дейност в академията е катедрата.

(2) На катедрен съвет периодично се обсъждат методически въпроси, като методиката на преподаване на учебните дисциплини и на конкретните теми, методическите материали за провеждане на всички видове занятия, въпросите на частната и общата методика, критериите за оценяване на знанията и други.

(3) За отчитане на учебно-методическата дейност в катедрата се водят протоколи.

Чл. 102. (1) За обмяна на опит в учебно-методическата работа се използва положителната практика на други висши училища в България и в чужбина, както и този във войските и в щабовете.

(2) За повишаване на педагогическата и методическата квалификация на преподавателите катедрата планира:

1. участие в научни сесии, конференции и семинари на граждански и военни висши училища и на институции в областта на сигурността и отбраната;

2. участие в учения, учебни сборове и конференции, провеждани във войските;

3. стаж на преподавателите във войските или в други висши училища.

Чл. 103. (1) Новоназначените преподаватели се допускат до провеждане на занятия по решение на началника на катедрата след цялостно изпълнение на плана за подготовката им за преподавателска дейност.

(2) С цел повишаване на педагогическата и методическата им квалификация новоназначените преподаватели задължително преминават курс по дидактика на висшето военно образование.

КОНТРОЛ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС

Чл. 104. Контролът на учебния процес е елемент от системата за оценяване качеството на обучението и на академичния състав и има за цел да оптимизира обучението чрез подобряване организацията на учебния процес и чрез усъвършенстване на неговите качествени параметри.

Чл. 105. Контролът на учебния процес се осъществява от съответните органи на Министерството на отбраната, от началника на академията, от заместник-началника по учебната и научната част, от ръководителите на основни звена и техните заместници и от началниците на катедри.

Чл. 106. С контрола на учебния процес се решават следните задачи:

1. да се проверят и подобрят организацията и провеждането на учебния процес;

2. да се открият положителните и слабите страни в съдържанието, методиката и материално-техническото осигуряване на провежданите занятия, в учебно-методическата работа на катедрите и във воденето на съответната документация;

3. да се установи съответствието между преподавания материал и учебните планове и програми;

4. да се установи усвояването на учебното съдържание от обучаемите;

5. да се установи състоянието и качеството на учебния фонд;

6. да се окаже помощ на научно-преподавателския състав за повишаване на квалификацията и за подобряване качеството на занятията.

Чл. 107. (1) Контролът на учебния процес се предшества от задълбочена предварителна подготовка с цел участващите в него да се запознаят добре със съдържанието и с методиката на проверяваното занятие.

(2) Проверяващият присъства на занятието, но не може да се намесва в хода му или да прави забележки на преподавателя в присъствието на обучаемите.

(3) След контрола проверяващият е длъжен да проведе спокоен, обективен и взискателен разговор с проверявания, като му посочи положителните страни и допуснатите слабости през време на занятието и му даде препоръки относно методическото му усъвършенстване.

Чл. 108. Контролът на учебния процес е периодичен и текущ.

Чл. 109. Периодичният контрол се изразява в извършване на комплексни, частични и контролни проверки въз основа на годишния план на академията.

Чл. 110. (1) Текущият контрол обхваща учебните занятия, самостоятелната работа, отделни проблемни въпроси, спазването на учебното време, учебно-методическата дейност и други страни на учебния процес.

(2) Резултатите от текущия контрол се съобщават на проверявания не по-късно от два дни след контрола и се вписват от поверяващия в дневника за контрол на учебния процес, който се води във всяко основно звено и катедра.

(3) Текущият контрол на учебния процес се извършва през цялата учебна година въз основа на годишен план, разработен от отдел “Учебна дейност” и утвърден от началника на академията.

Правилникът е приет на заседание на Академичния съвет на Военната академия “Георги Стойков Раковски” с протокол № 7 от 7 юни 2001 г. и влиза в сила от датата на приемането му.