ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

Бурното развитие на военното дело в края на ХІХ и началото на ХХ век, усъвършенстването на средствата за воюване и новите схващания за водене на войната предизвикват сериозна военна реформа в българската войска, която може да бъде осъществена единствено от висококвалифицирани кадри. След Освобождението българските офицери завършват образованието си в чужбина (Русия, Австро-Унгария, Белгия, Германия, Италия и Франция). С утвърждаването на националната ни военна доктрина възниква потребност от създаване на българска военна академия – научен център за повишаване на теоретичната подготовка на офицерския корпус и за полагане основите на собствена военна наука.

На 1 март 1912 г., по предложение на военния министър генерал-майор Никифоров, XV обикновено народно събрание приема закон за създаването на военна академия в Царство България, което се забавя до 1914 г. поради Балканската война. На 4 януари 1915 г., в присъствието на държавния глава, тържественото е открита първата учебна година. През есента Академията временно прекратява дейността си поради включването на България в Първата световна война. Съгласно военните клаузи на Ньойския договор страната ни няма право на военна академия. Едва от ноември 1923 г. тя възобновява дейността си, но като Преподавателски курс към военното училище. Това продължава до 1935 г.

Обучението включва тригодишен теоретичен курс и двегодишен стаж, който трябва да се премине успешно, за да станат възпита-ниците на Академията генералщабни офицери. Стажът се провежда не само в собствения род войска, но и в останалите. За повишаване на военнотеоретичната подготовка се изучава стратегия, оперативно изкуство, тактика, военна история, родове войски, а за разширяване на общата култура са включени редица общообразователни дисциплини: социология, политическа икономия, общодържавно и конституционно право, международно право, чужди езици и други.

През 1931 г. се обособяват два самостоятелни отдела – Генералщабен (общ) и Интендантски. До 1944 г. Академията завършват 16 випуска (16 генералщабни и 11 интендантски), включващи общо 521 офицери, от които 10 чужденци (хървати). Средногодишно са обучавани по 32 души.

До есента на 1944 г. личният състав на Академията не взема участие във Втората световна война. Нейните възпитаници обаче вече са генерали, начело на българската войска, и в заключителния етап на войната (1944–1945 г.) успешно организират, ръководят и осъщест-вяват операции срещу войските на Вермахта.

След войната Академията навлиза в етап на преориентиране, адаптиране и функциониране в коренно различна вътрешна и външна обществено-политическа и стратегическа обстановка – двуполюсното противопоставяне. Приети са значителни организационни и структурни промени, главно създаване на нови управленски и обучаващи звена, нов срок на обучение, постепенно количествено увеличаване на личния състав и други.

С Регентски указ № 6 от 5 март 1946 г. Академията е удостоена с патрон – патриархът на българското националноосвободително движение и първият военен теоретик Георги Стойков Раковски. Към края на 50-те години на XX век чрез последователното включване в състава й на Военнополитическата и Военнотехническата академия Военна академия “Г. С. Раковски” се превръща в единствено средище за подготовка на висококвалифицирани командни, инженерно-технически и политически кадри за оперативно-тактическите звена в Българската народна армия. Към средата на 70-те години всички преподаватели са с висше военно и специално образование, 40 % имат научни степени, а 25 % – над 15 години трудов стаж.

С учебната си и научна дейност Академията печели авторитет и доверие както в страната, така и в чужбина. Ръководството на Министерството на отбраната и Генералният щаб й възлагат разработването на части от полеви устави, наставления, ръководства и отделни научни трудове. Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта поверяват на Академията обучението на част от своите офицерски кадри. От 1967 г. в нея работят няколко специализирани научни съвета като органи на Висшата атестационна комисия. В различни периоди се обучават военни специалисти от Йемен, Куба, Съветския съюз и Виетнам.

Годините на студената война се отразяват върху структурата и изучаваните дисциплини, ограничават контактите й в рамките на страните от Варшавския договор и идеологизират учебно-възпитателния процес. Независимо от това Военната академия успява да подготви висококвалифицирани командни, щабни, военно-технически и тилови кадри за Българската армия.

В началото на 90-те години в резултат на демократичните промени в обществения живот на страната започва нови етап в развитието на Военната академия. Правна основа на реформите са Законът за отбраната и Въоръжените сили на Република България, Законът за висшето образование, Единните държавни изисквания за получаване на магистърска образователна степен. Ако за редовно обучение тогава се приемат между 300–400 офицери, то към 2001–2002 г. техният брой е около 70 души.

До 1989 г. Военната академия има четири факултета – Общовойскови, Военновъздушни сили и родове войски, Политически и Следдипломна квалификация. През 1994 г. остават само два – Оперативно-тактически (от 1 август 2003 г. “Командно-щабен”) и Следдипломна квалификация. През 1995 г. е създаден Генералщабният факултет, преименуван през 1999 г. на Департамент “Национална сигурност и отбрана”, който съществува до началото на 2004 г. С Постановление на Министерския съвет № 32 от 10.02.2004 г. се открива факултет “Национална сигурност и отбрана”. От 2000 г. в структурата на Военната академия са включени Институтът за перспективни изследвания за отбраната, Департамент “Оперативна съвместимост”, Център “Военноисторически изследвания”, админис-тративни и осигуряващи звена. Академията разполага с две библи-отеки – академична и военноисторическа, които имат богат книжен фонд. Предстои създаването на електронна библиотека.

На 28 февруари 2001 г. XXXVIII народно събрание приема Решение за привеждане на акта за създаване на Военната академия в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили и Закона за висшето образование. На 9 май 2001 г. тя е институционално акредитирана от Националната агенция за оценка и акредитация. Оценката е за пет години и е една от най-високите в системата на националните висши училища. С Постановление № 114 от 9 май 2001 г. Министерският съвет утвърждава Правилник за устройството и дейността на Военна академия “Г. С. Раковски”.

Значителните промени се обуславят не само от новите задачи, но и от постоянно променящия се брой обучавани. За десет години броят на слушателите намалява пет пъти, а на академичния състав – близо три пъти. Съкращаването и обединяването на факултети, катедри, отдели и служби, както и привличането на нови научни звена значително оптимизира структурата й и създава условия за успешно изпълнение на задачите.