Георги Петков

СТРАТЕГИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО И ЛИДЕРСТВО

ТЕТРАДКА ПО ЛИДЕРСТВО

СЪДЪРЖАНИЕ

ИНСТРУМЕНТИТЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ЛИДЕР ..............................................................5

ПСИХОДИНАМИЧНИ СВОЙСТВА НА ЛИЧНОСТТА И ЛИДЕРСКИ СТИЛ НА ПОВЕДЕНИЕ ..8

СИТУАЦИОННИ ДЕТЕРМИНАНТИ НА ПОВЕДЕНИЕТО ..................................................... 18

ПОВЕДЕНИЕ И НАГЛАСА ................................................................................................. 32

ПОЛЕЗНИ ПРИМЕРИ ОТ ПРАКТИКАТА И НАПЪТСТВИЯ КЪМ ЛИДЕРА ........................... 56

ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ДА НЕ РЪКОВОДИ - БИЛО ТО СЕБЕ СИ ИЛИ ДРУГИТЕ ..................... 67

КОЙТО ИЗИСКВА ПОСТИЖЕНИЯ, ТРЯБВА ДА ПРЕДЛАГА ИДЕИ ................................... 71

СТИЛОВЕ НА РЪКОВОДСТВО .......................................................................................... 77

ЦЕННОСТТА НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ: ФОЛКЛОР И ФАКТИ .............................................. 87

ШЕСТ ОСНОВНИ КАЧЕСТВА НА РЪКОВОДИТЕЛЯ .......................................................... 102

14 КАПАНА, В КОИТО МОЖЕ ДА ПОПАДНЕ ЕДИН ЛИДЕР ............................................. 122

ЦЕНТРОВЕТЕ ЗА УСКОРЕНО РАЗВИТИЕ(ACCELERATION CENTERS) ............................. 128

НАРЪЧНИК ЗА НАСТОЙЧИВ СТИЛ НА УПРАВЛЕНИЕ .................................................... 132

Списък на фигурите е текста ...................................................................................... 144

Списък на таблиците е текста .................................................................................... 144

Цитирания е текста ....................................................................................................... 144

ИНСТРУМЕНТИТЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ЛИДЕР

„Опитът не е това, което сте преживели, а начинът,
по който възприемате преживяното. " - Олдъс Хъксли.

Лидерски качества са необходими не само на политическите ръководители и на ръководителите на големи корпорации. Уменията активно да се въздейства на социалната реалност са в основата на всеки успешен бизнес, в основата на всяка успешна кариера, на всяка обществена или научна дейност. И освен това кой е казал, че лидерът трябва да се роди?

Лидерски ресурс може да развие почти всеки човек !

Новата ситуация, в която се намира страната, членството ни в НАТО и при съединяването ни към ЕС изискват нов тип организация, с нова визия, мисия и нова посока, в която да се съсредоточат усилията на цялото общество за постигане на целите. В този смисъл, въпреки колосалните постижения в областта на високите технологии, техниката и информационните системи, човекът остава онази производителна и творческа сила, която може успешно и ефективно да реализира политиката. Както става ясно, при запазване и дори увеличаване на задачите пред цялото общество, произтичащи и от международно поетите ангажименти, в много голяма степен ние сме ограничени в използването на ресурси. Очевидно е, че е необходимо да се открие начин да живеем и работим в тези условия, да отговорим на очакванията и да изпълним мисията си. Един от пътищата и същевременно актуална задача е да се съсредоточат усилията за намиране, изграждане и развитие на лидери от съвременен тип, които да поемат ръководството на всички равнища. Основното предизвикателство пред съвременните лидери е да освободят интелектуалната сила на подчинените си и ефективно да управляват стабилността и промяната на ръководените от тях единици. Това, което лидерите трябва да се научат да правят, е да развиват такава среда, организационна култура и социален климат, които да насърчават невероятно умните хора да работят успешно заедно, да разгръщат собствената си креативност, да стимулират иновациите, да прилагат съвременни и доказано ефективни управленски практики.

Формалните изследвания върху лидерството започват още от началото на XX век и идентифицират онези фактори, които правят хората самоуверени и ефективни при влиянието им върху поведението на другите индивиди или групи.

• Ранните изследвания, фокусирани върху личностните характеристики или върху поведението на онези, които се проявяват като лидери, са последвани от такива, които обръщат внимание на влиянието на ситуационните фактори върху лидерското поведение. По-новите изследвания поставят в центъра взаимоотношенията между лидерите и последователите и акцентират върху необходимостта от изследване на последователите. Разбира се, може да се спори дали това е важно поради факта, че всички лидери са и последователи. Освен това съвременните измерения на лидерството голямо ударение върху властта. В този аспект значението на последователите се разглежда по отношение на крайното легитимиране на лидерството.
• Модерна тенденция в организационната теория е да се ограничава значението на груповия лидер в услуга на неща като структура, контролни системи и климат. В този смисъл, каквито и думи да се използват, лидерството на групите в организацията винаги ще е интегриращият фактор за нейната ефективност. Ролята на лидера е сложна, изпълнена с неясноти, конфликти и несъвместимости. Анализът на теоретичните подходи допринася за по- доброто разбиране на моделите.
• В специализираната литература се срещат много дефиниции на лидерството, които могат да се разделят в три направления. Първото определя лидерството като свойство, второто-като процес, а третото- като свойство и като процес. Изследователите на първото направление приемат, че лидерството е сбор от качества, множество характеристики, притежавани от личностите, които успешно упражняват влияние. Разглеждането на лидерството като процес означава, че то е пряко, непринудено влияние и координиране на действията на групата по посока на постигане на целите й. Третото направление съгласува тези характеристики и определя лидерството като пряко, непринудено влияние на личности, притежаващи съответните качества по посока на постигане на дадена цел. Както се вижда, и в трите направления при дефинирането на лидерството като ключова характеристика се приема упражняването на влияние.
• Търсенето на окончателните отговори за същността и детерминантите на лидерството е подпомогнато от много емпирични изследвания, реализирани от гледна точка на операционализации на основните му измерения. Изследователите поставят ударение върху различни същностни характеристики: действителните отличителни черти на личността на лидера, поведенческия стил на лидера, природата на задачата, която решава, или кон текста на ситуацията, в която се разгръща неговата дейност. В този аспект обаче възниква въпросът може ли всеки да е ефективен лидер.
• Основните подходи към дефиниране на лидерството най-общо могат да се класифицират като универсални и ситуационни. Универсалните търсят най-ефективния стил на управление като сбор от стабилни личностни черти или като поведение. Ситуационните подходи подчертават, че не съществува най-ефективен стил на ръководство, валиден едновременно за всички ситуации, т.е. ефективното лидерство се разглежда като съвкупност от ситуационни фактори.
• Разнообразието при дефинирането на лидерството е резултат отчасти от различните изследвания и широкия спектър от приети методологии. Някои изследвания са ориентирани към проучване на характеристиките на индивидите, заемащи формални лидерски позиции, докато други - към характеристиките на онези, които проявяват лидерство без значение дали заемат формални позиции или не. Важното в случая е да се отчете разликата между двете и да се отбележи, че лидерската переспектива е зададена или конструирана.

Лидерството не е онова, което върши лидерът, а онова, което правят заедно лидерът и колективът. Лидерството е процес на развитие на култура, основаваща се на споделяни от повечето членове на групата ценности, които се въвеждат в действие с цел постигане на лидерската визия.

Целта на тази част от изложението е да подпомогне ръководителите от средните и висшите управленските нива в министерства, агенции и всички нестопански, публични организации да разширят професионалната си квалификация, чрез разкриване на психологическите аспекти на някои страни на лидера и неговото поведение, както и чрез запознаването им с някои от механизмите за въздействие върху подчинените за постигане целите на организацията.

Без претенция за изчерпателност тук са представени някои психологически теории, както и възможностите за практическото им прилагане. Показани са и методики, които всеки ръководител сам или с помощта на специалист би могъл да използва в управленската си практика.

На това пособие следва да се гледа само като на част от усилията за подобряване работата на ръководителя и снабдяването му с достатъчно надежден и приложим в практиката му инструментариум, който ще му помогне да се превърне от обикновения щатен ръководител в признат от началници, колеги и подчинени, обичан от всички, търсен за съвети и помощ, ефективен лидер.

Доцент, д-р Георги Петков СТРАТЕГИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО И ЛИДЕРСТВО ТЕТРАДКА ПО ЛИДЕРСТВО Първо издание София 2007
Научни рецензенти		проф. Иван Попов проф. Димитър Йончев доц. Георги Петришки
Технически редактор		Ваня Мичева
Предпечатна подготовка		"Софтгрейд"
Корица		Данаил Сандалски
Печат		"СИМОЛИНИ-94"
ISBN 978-954-334-057-6 Издава "СОФТТРЕЙД" тел. 02/9575998 GSM: 088/843 50 53 email: rosimiteva@hotmail.com, stayka@abv.bg