Мисията на книгата е да осигури в достъпна форма необходимите основни знания за запознаване със системата за национална сигурност в Република България. Разгледани са както главните държавни институции в съответствие с Конституцията, така и най-важните функции, провеждани от държавните институции и съответните оперативни компоненти за гарантиране националната сигурност.

В сборника са представени доклади, изнесени на Третата международна изследователска работна среща „Военно лидерство и етика", проведена на 12-13 октомври 2006 г.

Основната цел на работната среща беше представяне на уроци от лидерската практика, изследване на етичните предизвикателства, пред които е изправен военният лидер в мирно време и при участие в задгранични мисии, дискутиране актуалните проблеми на професионалната военна етика и очертаване перспективите на лидерската подготовка. Независимо от специфичния фокус на всяка от работните срещи всъщност основната тема е военното лидерство, анализирано от всички възможни аспекти.

Въздушната мощ започва да се реализира като фактор над бойните полета на стария континент Европа именно на Балканите, когато в края на 1912 г. българите поставят началото на реализиране на потенциала на крехките летателни апарати в реална оперативна обстановка. Следват ги останалите балкански държави. Може би е парадоксално, че на същото географско място се водят и последните въздушни боеве над континента за миналото столетие. През цялото това време авиацията е била неизменна част от нестихващото противопоставяне на размирната територия.

Настоящото учебно пособие е посветено на една от основните дейности на стратегическото ръководство на социалните организации – създаването на стратегии. Тя включва изработката на визии и концепции, определянето на цели и съставянето на планове за действие. Липсата на обща формална рамка за разработка, обсъждане, представяне и изпълнение на стратегии, налага да се внесе допълнителна яснота относно принципите и подходите на работа в тази област. Сложността на формулирането им, специфичните изисквания към тях, разнообразието от практики и необратимостта на последствията от реализацията им, не позволяват да се прилагат прости методи и решения.

Акумулирането и разпространението на добрите практики в областта на сигурността и защитата на информацията е винаги важно и актуално, тъй като те са важна част от авангардния опит на непрекъснато развиващото се социалното управление. Потребност от поредното им обсъждане възникна в края на XX век, когато третата технологична революция доведе до глобална интеграция на информационното пространство и качествен преход в интелектуализацията на оръдията на труда и средствата за организирано насилие. Това постави пред всички ръководили три въпроса: Как на практика да се управлява информационната сигурност? Как се измерват и оценяват рисковете в тази сфера? Как се формира и поддържа информационна сигурност? Намирането на отговорите на тези въпроси не е тривиално. Създаването на обща стандартна рамка за разработка, обсъждане, представяне и изпълнение на защитени информационни системи доведе до преоценка на принципите и подходите на работа в тази област. Възникна дефицит от знания, който непрекъснато се увеличава. В същото време експлозивното развитие на глобалната мрежа стимулира търсенето на информация за последните постижения на техниката и технологиите на информационната сигурност и постави на дневен ред публикуването на сводни информационни издания, чиято мисия е да подобри информираността на потенциалните потребители.

Основното предназначение на тази книга е да даде най-обща представа за стратегическите информационни системи, които са основните инструменти за стратегическо ръководство, командване и управление. В научната литературата те се означават с акронима СI (Command, Control, Communications, Computing and Intelligence), който е концептуална метафора, която облекчава комуникациите между специалистите и илюстрира сложността на разглеждания обект.

Четвъртата част - „Стратегическо ръководство на организациите" е посветена на технологията за постигане на желано целесъобразно организационно поведение, гарантиращо изпълнението на мисията на организацията и постигането на нейните крайни стратегически цели, в условия на ресурсни ограничения, априор на неопределеност и динамично променящи се вътрешна и външна среда. В ос новата на разглеждането са поставени идеите и концепциите на Хеерт Хофстеде, Фонс Тромпенаарс и Едгар Шейн за цикличната връзка Ценности и приоритети" - "Етика и норми" — „Организационно поведение"—„Организационна култура", които позволяват да се формира нова, изключително актуална и важна за работата на ръководителите от горните нива на управленската йерархия представа за стратегическото ръководство като управление и мениджмънт на организационни промени. В този смисъл, четири практически важни въпроса излизат на преден план: (а) управлението на знанията в организациите; (б) механизмите за вземане на стратегически решения; (в) приложението на модерни методи (процесен подход, обектен анализ и проектиране и структурно-функционален анализ) за реинженеринг на работните процеси в организацията и (г) въвеждане на авангардни подходи за оценката на нейното качество, ефективност и сигурност (балансираната система от показатели за ефективност, стратегическите карти и рамката на конкуриращите се ценности). В тази специфична конструкция, съдържанието на четвъртата част ре шава последната от поставените задачи: даване на актуални знания за добрите практики на стратегическо ръководство на организациите и използвания за тяхната реализация модерен инструментариум.

Първата част - „Среда на стратегическото ръководство" представя идеите, концепциите и възгледите за средата на стратегическото ръководство. Предлага се една технократична хипотеза относно парадигмата на човешката цивилизация, която е формирана с отчитане на новите постижения на генетиката, физиката на космоса и на атомното ядро, антропологията, историята, психологията и социологията. Представя се един възглед за еволюцията на човечеството и се формулира фундаменталният въпрос за възможността да се постигне устойчиво развитие на цивилизацията. Търсенето на отговора на този въпрос логично насочва вниманието към сферата на знанията и използването им за стратегическо ръководство, лидерство и постигане на успех във всяко градивно начинание или инициатива. Показан е резултатът от направения критичен преглед на достъпното концептуално и прагматично знание за промените в стратегическото обкръжение и тяхната сложност, неочакваност и нетрадиционност. Знанията са изложени в достъпна конспективна форма, като за желаещите да получат повече информация е цитирана подходяща литература.

Лидерски качества са необходими не само на политическите ръководители и на ръководителите на големи корпорации. Уменията активно да се въздейства на социалната реалност са в основата на всеки успешен бизнес, в основата на всяка успешна кариера, на всяка обществена или научна дейност. И освен това кой е казал, че лидерът трябва да се роди?

Третата част - „Лидер" е посветена на разкриването на същността и съдържанието на този социален феномен и неговата специфика. Тръгвайки от схващането, че лидерството е изкуството да влияеш на хората с идеи, вдъхновение и високо качество на изпълненията, в него са представени съвременните теории за мотивацията, мотивационния процес. Разгледани са практиката и личните въпроси на лидерството. Актуалността и значимостта на управлението на стреса и подготовката на лидери е причината за включването на тези две теми. Със практическата си насоченост „Лидер" решава третата от формулираните по-горе задачи, а именно: запознаване с теорията и практиката на лидерството като базов инструмент на Щ, стратегическо ръководство.

Документите за националната сигурност и отбраната регулират за дълъг период отношенията в тази така важна за държавата област. Те са резултат от институционален консенсус по националните цели и приоритети, свързани със сигурността и отбраната, както и с изграждането, развитието и използването на силите и средствата за тяхното реализиране.

Настоящото острополемично, аналитико-критично и сводно-обобщително лингвистико-историографско изследване е първото и единствено по рода си проучване на прабългарите и техния език от Късната Античност и Ранното Средновековие, по земите на Източна и Средна Европа, Кавказ и Балканите.

То се провежда на базата и с привличането и анализа на изобилен конкретноемпиричен материал под формата на голям брой прабългарски думи и имена, прабългарски етнически групи, лица и събития през посочената епоха и в така очертаната политико-географска област.

Основното предназначение на настоящото издание е да даде една представителна извадка от знания за операциите в отговор на кризи, като осигури в достъпна форма необходимия минимум от знания за първоначално запознаване със съвременните инструменти за планиране, оценка и контрол на поведението на обектите в конфликтни ситуации. Тези операции са ефективен инструмент за постигане на мир и стабилност в съвременния свят. Умелата им реализация усилва и мултиплицира ефекта от провежданата политка и създава предпоставки за ефикасна целенасочена намеса в явленията и процесите в околната среда. Доброто познаване на същността, съдържанието, задачите, дейностите, функциите, структурата и технологичната основа на операциите в отговор на кризи е едно от основните изисквания за формиране на умения за работа в съвременната непостоянна, сложна среда.

Основно внимание е отделено на резултатите, които дава Вакуумната теория в областта на макро и микро света, сближавайки по този начин утвърдените фундаментални теории. Акцентувано е върху приложението на някои резултати, главно в отбранителната военна сфера, а именно в Теорията на радиолокацията, Теорията на управлението на зенитните ракети и изтребителната авиация, Военната системотехника, Основите на построяване на системите на въоръжение в Противовъздушната отбрана и др.

Написаното е опит за нов поглед към историята на въздухоплаването и авиацията, подкрепен с богат фактологичен и илюстративен материал. Надяваме се, че ще предизвика интерес у читателите и ще е повод за нови срещи.